Проучването доказва, че човешката ДНК може да бъде събирана от въздуха

Изследователи установиха за първи път, че ДНК на живи организми, включително на човек, може да бъде събрана от въздуха чрез метода ДНК от околната среда или еДНК. Откритието създава нови възможности за криминалистиката, тъй като не изисква космени фоликули или друга телесна тъкан.

За какво е полезно?

Живите организми, като растения и животни постоянно изхвърлят ДНК в средата, която обитават. ДНК от околната среда се превръща във все по-полезен инструмент за учените да идентифицират кои видове живеят в дадена местност.

До този момент повечето изследвания са се концентрирали върху събирането на еДНК от вода и в по-малка степен от почва. Учените все повече събират ДНК от водната среда, за да наблюдават популациите на риби или да търсят инвазивни видове.

В новото проучване изследователите се опитват да съберат еДНК от въздушни проби. За целта те вземат проби от въздуха в стая, в която са били настанени няколко гризачи от вида на къртиците. След това са изследвали помещението, за да търсят ДНК последователности. Опитът доказва успешно идентифициране на ДНК на гризачите от самата стая.

Изненадващото в случая е наличието и на човешка ДНК в събраните проби. Учените определено не са очаквали да намерят такава. Последната най –вероятно е била налична поради краткотрайното пребиваване на гледачите на къртиците в помещението.

Присъствието на човешката ДНК първоначално е била сметната за замърсител в пробите. В последствие е било установено, че неволно е изнамерен начин за улесняване на археолозите и криминалистите в техните изследвания. Сега се обсъжда, за какво точно може да се използва новооткритата технология.

Наблюдение на труднодостъпни видове

Тепърва предстои да се установят ценните приложения на новия метод. Чрез него могат да бъде осъществен сериозен напредък в някои клонове на науката. Човешката ДНК във въздуха може да ни даде нови възможности за съдебен анализ. Методът може да помогне при идентифицирането на микроби, патогени, полени и гъбични спори.

Човешката ДНК е може би най-интересният аспект за широката общественост, но действителната цел на изследването е да помогне на еколози или природозащитници, които често работят с трудно достъпни животни.

Използването на екологична ДНК би осигурило ефикасен и неинвазивен начин за наблюдение на биологична среда, например пещери, хралупи или подземни дупки, без да се налага да се безпокоят животните.

Комерсиализиране на еДНК

Изследователите работят с търговски компании за подобряване на тази технология. Това което беше само теория предстои да се превърне в потенциално приложение в криминалистиката, антропологията и дори медицината.

Чрез методът може да се анализира предаването на въздушни болести, например Covid-19. В момента насоките за социално дистанциране се основават на физиката и оценките на това, колко далеч могат да се движат частиците на вируса. С новата техника всъщност бихме могли да вземем проби от въздуха и да съберем реални доказателства в подкрепа на догадките.