Протезна памет – възможно ли е
В клиника в Минесота се провеждат поредните тестове за паметта на пациент, при които той се опитва да възпроизведе 12 определени думи. За нещастие успява да запомни само три от всичките.
В следващи опити се документира, как същият пациент цитира всичките 12 думи без колебание. Този път в негова помощ се оказва имплантиран чип, изпълняващ ролята на помощна протезна памет.
В последните няколко години агенция за модерни изследователски проекти от САЩ инвестира огромни суми в проучване и разработване на устройства, предназначени за възстановяване на капацитета на паметта на хора с мозъчни травми. Резултатите са впечатляващи.
Професорът по психология в Университета на Пенсилвания Майкъл Кахана създава устройство, наречено Mayo Clinic. Когато по оперативен път то бъде свързано с лявата темпорална кора, позволява да се следи активността на мозъка и прогнозира до каква степен ще може успешно да се създаде трайна памет. Аналогично на сензорите, които поставят метеоролозите за измерване на влажността, температурата и скоростта на вятъра в околната среда, този сензор поставен в мозъка измерва електрическите сигнали. Ако мозъчната активност е намалена, устройството създава предпоставка за укрепване на сигнала и увеличава шанса за формиране на дълготрайна памет. В две отделни проучвания, изследователите открили, че прототипът последователно увеличава паметта с 15% до 18%.
Друга група извършваща тестове в Северна Каролина, подпомагана от колеги от Университета в Южна Калифорния, предлага по-фино настроен метод. Пациентите им показват подобрение на паметта до 37%. Тестовете се основават на съвсем обикновени и ежедневни въпроси за разрешаване, като “Къде са ми ключовете?”, “Изпих ли си хапчето?” и други подобни.
Невроните в мозъка образуват спомени чрез предаване на кодове. Кодовете са различни, както спомените и индивидите.
Изследвайки няколко десетки неврони в хипокампуса, мозъчната зона, отговорна за формирането на паметта, екипите са се научили да идентифицират модели, показващи правилно и неправилно формиране на паметта за всеки пациент и да предоставят точните кодове, когато мозъкът се колебае.
И двете групи са тествали устройствата си само при пациенти с епилепсия с вече имплантирани в мозъка електроди за наблюдение на припадъци. Проблемът е, че всеки имплант се нуждае от хардуер, който е твърде голям, за да се вмести в човешкия череп.
Следващите стъпки са насочени към изграждането на по-малки импланти и получаване на одобрение от Американската администрация по храните и лекарствата, за да бъдат пуснати на пазара.
Планира се ветерани да са първите, при които ще се тества протезата. Има стотици хиляди с мозъчни травми. Пациенти с прекаран инсулт и Алцхаймер също са подходящи носители. Едва ли ще намерят широко приложение в масовата общественост. Колко ще бъдат желаещите доброволно да се подложат на мозъчна операция?! Ако все пак технологиите станат по-малко агресивни и инвазини, може би ще намерят радушен прием от всеки нуждаещ се.
