Несъществуващ човешки геном
Изследователи от Естония разбраха, как да изфабрикуват хората на молекулярно ниво. През последните няколко години видяхме възхитителни генеративни състезателни мрежи, създадени от AI. Това са така наречените Deepfake изображения. Изумително е колко реалистични могат да бъдат някои от изображенията, създадени от нищото чрез AI.
Това е първият път, когато виждаме как ИИ генерира жизнеспособно, уникално човешко същество, чрез създаването на синтетични геноми. Екип от изследователи от Естония разработи система за машинно обучение, способна да генерира уникални геномни последователности. Тези компютърно създадени фалшификати могат да изиграят жизненоважна роля в бъдещето на ДНК изследванията.
Изследователска работа
Генеративните невронни мрежи се използват ефективно в много различни области през последното десетилетие, включително машинно създадени фотореалистични изображения. Зад успеха на проекта стои подробна концепция за генетичните данни, която се прилага автоматично в тяхната структура. Това повлиява благоприятно създаването на висококачествени реалистични геноми, което се случва за първи път.
Така наречените изкуствени геноми, създадени от AI последователности не се различават от действителните човешки, с изключение на това, че са напълно синтетични. Това означава, че изследователите не трябва да се занимават с етичните проблеми на процеса.
Правата на човеците
Съгласно настоящата изследователска парадигма, учените трябва да защитават ДНК, за да гарантират неприкосновеността на личния живот на хората, на които принадлежи. Това включва допълнителна строгост и в много случаи уеднаквяване на наличната информация поради невъзможността на съоръженията да споделят своите набори от данни. Синтетичните геноми трябва да извървят дълъг път при решаването на тези проблеми.
Положителни страни
Новото постижение се оказва фантастична новина за медицинските изследователи. Това показва, как може да се използва технологията за генеративни състезателни мрежи в името на доброто. Все пак ни предстоят бъдещи етични загадки, пред които ще трябва да се изправим един ден.
Ако някой от героите в научно фантастичните филми разполагаше с подобна технология, тогава нямаше да е необходимо създаването на идентични машини налагащи злото или борещи на страната на доброто. В действителност може да доживеем време, в което ще се питаме дали сме роботи. Все пак това не означава, че ще създаваме безогледно фалшиви персони, които могат да се противопоставят дори на най-строгата проверка. Но иновациите могат да запълнят празнините в сигурността, които се оказват все по-сложни с времето.
