
Магнитното поле на Земята е това, което ни пази от опасната слънчева радиация. Благодарение на него нашата планета е запазила атмосферата си и животът на повърхността е възможен. Въпросното магнитно поле бива генерирано от ядрото на Земята. Ние все още не знаем как точно става това, но сме наясно, че се поражда от динамиката на двете части на ядрото — течна и твърда.
Какво обаче ще стане, ако магнитните полюси на планетата се обърнат? А това, повярвайте, ще стане все някога. Изследвания показват, че обръщания са се случвали в предишни периоди от историята на Земята. Най-известното пълно обръщане, познато като събитието Brunhes-Matuyama, се е случило преди около 780 000 години. Освен него, в сравнително скорошната история е имало и едно частично обръщане — събитието Laschamp преди 41 000 години. Според изчисления, обръщания на полюсите на Земята се случват регулярно веднъж на около милион години, като това обаче може да закъснее до около 10 милиона години.
Важно е да се отбележи, че обръщането на полюсите няма да се случи изведнъж — вместо южният магнитен полюс изведнъж да отиде при северсия географски, смяната ще стане постепенно. По време на обръщането интензитетът на магнитното поле може да спадне до 10% от сегашния, като магнитните полюси могат да се преместят и да стигнат до екватора. След това те могат да продължат до пълно обръщане, или да се върнат в досегашното си положение (частично обръщане, каквото е било събитието Laschamp). Напълно възможно е дори по време на обръщане планетата ни за известен период да има няколко южни и няколко северси магнитни полюса (графиката по-долу).

Ясно е, че животът е оцелял по време и след въпросните обръщания на магнитното поле. Ранните прародители на човека също са оцелели по време на частичното такова преди 41 000 години, но въпросът е как това ще се отрази на живота на Земята, ако се случи сега? Слънчевите изригвания са изключително опасни за електрониката, която е такава голяма част от съвременния начин на живот.
През 2003 година магнитната буря Хелоуин е предизвикала електрически аварии в Швеция, аварии на сателити и комуникации; поради нея се наложило дори пренасочване на самолетни полети (за да се избегнат излагания на слънчева радиация и проблеми с комуникацията). През 1859 година пък, събитието Carrington е позволило полярното сияние да бъде видимо чак до района на Карибите.
Слънчевата радиация е проблем за обикалящите в орбита около Земята комуникационни и GPS сателити, като намаляването интензитета на магнитното поле ще изложи на опасност не само тях, но и наземните ни електрически системи. Това може да доведе до липса на електричество и други дългосрочни проблеми, които е възможно да струват на държавите по света милиарди долари на ден… Радиацията, идваща от космоса обаче е вредна и за живота, като не е ясно как подобно събитие ще повлияе на нас, защото по време на последното пълно обръщане ние все още не сме били тук.
Към момента интензитетът на магнитното поле на Земята намалява с по около 5% на всеки сто години и изчисления предполагат, че обръщане на полюсите може да се случи след около 2000 години. Това обаче са просто предположения и предвиждане на подобно нещо все още не е по силите на учените.
Така че какво можем да направим? Нищо, освен да продължим да изследваме земното ядро, за да опитаме да разберем по-добре неговата динамика и евентуално да разберем как точно се случват обръщанията на магнитните полюси. Това няма да ни помогне да избегнем подобен катаклизъм, но ще ни даде знания за решения, към които да прибегнем, за да предпазим себе си и начина си на живот.