Обнадеждаваща новина за бъдещите селища на нашия спътник
За първи път учените са готови да потвърдят, че на светлата повърхност на Луната има вода. И при това говорим не само под формата на лед, ограничен до сенчестите повърхности на по-големи кратери, както се смяташе преди. Оказва се, че дори когато е изложена на затоплящото лъчение от Слънцето, водата може да оцелее. Това е изключителен резултат и може да има огромни последици за човешкото обитаване на естествения ни спътник, но остават много въпроси. Един от тях е дали водата е достъпна за използване, като ресурс.
Новата информация подробно разкрива откритието, което е направено с помощта на Стратосферната обсерватория за инфрачервена астрономия на НАСА (SOFIA). Използвайки SOFIA, екипът от учени идентифицира уникален отпечатък на течна вода близо до южния полюс на Луната. Той не е там под формата на локви вода, но все пак съдържа молекули H2O.
Достатъчно ли е
Говорим за минимални количества. Около 12 течни унции в кубичен метър почва. Може да е доста трудно да се извлече, тъй като е напълно смесена с терена, където се намира. Учените предполагат, че водата може да е дошла или от слънчевите ветрове или от взаимодействието с микрометеорити, които може да са съдържали течността.
Както ни е известно, Луната е осеяна с безброй малки кратери, създавайки сенчести региони по цялата й повърхност. Изследователите заключават, че тези региони са технически достатъчно студени, за да съхранят замръзнал лед.
Опити за контакт
Въпросните мини кратери също биха били много по-лесни за достъп от астронавтите. Това означава, че откритието оказва голямо влияние върху плановете на НАСА да изпрати астронавти на повърхността на Луната веднага след 2024 г. След това би могло да установи постоянно човешко присъствие до края на десетилетието. Ако наличието й премахне нуждата от носенето на големи количества вода в ракетите, това може изключително да улесни процеса.
В помощ на откритието
Сътрудничество между НАСА и Германския аерокосмически център е довело до изграждането на масивен телескоп, монтиран във вътрешността на изкормен самолет 747 джъмбо. Голяма врата, врязана отстрани на тялото на самолета, позволява на телескоп с диаметър 8,2 фута да извършва инфрачервени наблюдения от височини над 40 000 фута. Това е доста над затъмняващите водни пари на атмосферата.
Устройството наблюдава неуморно за редица различни небесни събития, включително раждането и смъртта на звездите, образуването на нови слънчеви системи и идентифицирането на сложни молекули в космоса. НАСА трябваше да заземи телескопа в средата на март поради продължаващата пандемия, като полетите бяха възобновени едва в началото на юни.
