Ще разполагаме ли с тях до края на десетилетието?
Фирмата, която създаде водеща ваксина срещу коронавирус, разработва ваксини срещу рак, които са насочени към различни видове тумори.
Милиони животи могат да бъдат спасени от нови ваксини за редица заболявания. В това число е дори рака. Водещата фармацевтична компания заяви, че ваксините за рак, сърдечно-съдови и автоимунни заболявания ще бъдат готови до 2030 г.
Очаква се в близко бъдеще множество респираторни инфекции да се покриват с една инжекция. Терапиите базирани на иРНК работят, като учат клетките как да произвеждат протеин, който задейства имунен отговор на организма срещу болестта.
Как работят?
Молекулата иРНК инструктира клетките да произвеждат протеини. Чрез инжектиране на синтетична форма клетките могат да създават тези протеини, които искаме. Базирана на иРНК ваксина срещу рак би предупредила имунната система за този, който вече расте в тялото на пациента. Така ще го атакува и унищожи, без да унищожава здрави клетки.
Това включва идентифициране на протеинови фрагменти на повърхността на раковите клетки, които не присъстват в здравите. Именно иРНК ще инструктира тялото как да ги произвежда.
Тайните в процеса на създаване
Първо, лекарите вземат биопсия от тумор на пациент и я изпращат в лаборатория, където нейният генетичен материал се секвенира, за да се идентифицират мутации, които не присъстват в здравите клетки.
След това алгоритъм за машинно обучение идентифицира, кои от тези мутации са отговорни за стимулиране на растежа на рака. С течение на времето той научава кои части от анормалните протеини, кодирани от тези мутации, е най-вероятно да предизвикат имунен отговор. След това се произвеждат иРНК за най-обещаващите антигени и се пакетират в персонализирана ваксина.
Подходяща алтернатива
Други производители на ваксини също се възползват от пандемията, включително чрез създаването на ваксини на базата на протеини от следващо поколение. Те предизвикват имунната система да мисли, че се сблъсква с вирус. Така се предизвиква по-силен отговор.
Пандемията значително ускори сроковете за изнамирането нови начини за противодействие на вирусите. Неволно сме компресирали развитието им за следващите 15 години само в рамките на една.
Пандемиите са не по-малка заплаха от войните. Инвестирането в подобни разработки е все по-наложително, отколкото създаването на оръжия или атомни подводници. С надвисналата заплаха от по-широк конфликт в Европа съществува риск фокусът върху ваксините да бъде изгубен. Длъжни сме да извлечем полза от импулса и технологичните прозрения, придобити по време на пандемията.
