Робот с течни сухожилия може да се лекува сам
С напредъкът на технологиите, роботите стават все по – динамични и реалистични. Това увеличава вероятността да се счупят. Можем да гарантираме, че в даден момент всеки един робот ще се нуждае от ремонт. Това е неизменна тяхна характеристика. По-динамичните представители носят по – голям риск да пострадат. Докато са в лаборатория, това не е голям проблем, но за дългосрочна употреба в реалния свят не би ли било чудесно, ако можем да разчитаме роботите да се поправят самостоятелно?
Иновации в ремонтирането
Вместо да дадем на машините отвертки и да чакаме сами да заменят собствените си части, много по-далновидно решение е да могат да се излекуват сами, подобно на животните. При най – често срещани наранявания, всичко, което трябва да направят е да останат за кратко в покой, докато тялото се оправи. Примери за това дават самолекуващите се полимери. За динамични роботи обаче, които тичат и скачат, ще се нуждаем от силата на метала.
Международни постижения
По време на Международната конференция за интелигентни роботи и системи през 2019 година, бяха представени прототипи на роботи със сухожилия, които могат да предпазват от счупване. Те са били разработени в лабораторията JSK на Токио. Процесът се изразява основно в автономно претопяване и реформиране в едно цяло. Иновативният метод все още подлежи на разработки, но в основата си прилича малко или много на технологиите от Terminator.
Досущ като при хората
Роботизиран крак в реален размер с ахилесово сухожилие, изграден от кабел, който предава сила от стъпалото към костта на долната част на крака. Кабелът се разделя от модул, който съдържа болт изработен от метална сплав. Той би се разкъсал при напрежение по-ниско от всяка друга точка в системата, което означава, че действа като механичен предпазител. Подобно счупване е с цел да се предпазят останалите части на машината.
Университет на Токио
Модулът за самореконструиране се състои от две половини свързани с магнити и пружини. Всяка половина има патрон, който изследователите пълнят със сплав с ниска точка на топене (U-47). Когато патроните се нагреят, сплавта се разтопява, като се съединяват двете половини.
Съединението има много ниска точка на топене (само 50 ° С), а модулът около нея е съставен от две части, свързани с магнити и пружини. Ако болта се счупи, магнитите и пружините също ще се разпаднат. В този момент вътрешните нагреватели се запалват, двете половини на болта се втечняват и след това отново се спояват заедно. Това заздравява сухожилието в рамките на около половин час.
Оказва се, че пасивното топене намалява силата на сухожилието с до 30 %. След някои допълнителни експерименти, изследователите откриха, че лека вибрация по време на процеса на топене и реформиране може да доведе до възстановена сила до над 90% от първоначалната. Съществува възможност и за допълнителна оптимизация.
Учените имат за цел да усъвършенстват подобна система до степен, в която ще може да се приложи на практика.
