Как ще защитаваме важна информация и лични данни в бъдещето
Иновативна разработка използва нов материал, който временно съхранява енергия, променяйки цвета на светлината, която излъчва. Той се самоизтрива за броени дни или може да бъде изтрит при поискване със светкавица от синя светлина. Много е трудно да се установи дали дадено устройство е подправено. Може да работи нормално, но може да прави повече, отколкото би трябвало. Например, да изпраща информация на трети страни. Електротехниката и компютърните науки са готови да ни защитят.
Благодарение на самоизтриващ се баркод, отпечатан върху чип вътре в устройство, собственикът може да получи предупреждение, ако някой го е отварял, за да инсталира тайно подслушвател. Също така, определен баркод може да се постави върху чипове с интегрални схеми или платки, за да се докаже, че не са били отваряни или заменени по време на транспортиране. Ако продължителността на живота на баркодовете се удължи, те могат да бъдат записани в устройства, като хардуерни аналози на софтуерните ключове за оторизация.
Какво представляват
Самоизтриващите се чипове са изградени от дебел три атома слой полупроводник, положен върху тънък филм от молекули на основата на азобензоли. Последните са вид молекула, която се свива при реакция с UV светлина. Тези молекули теглят полупроводника, което го кара да излъчва малко по-дълги дължини на вълната на светлината.
За да можете да прочетете конкретно съобщение, трябва да го гледате с правилния вид светлина. Това се оказва съвременен аналог на самоизтриващо се невидимо мастило за изпращане на тайни съобщения.
Как да унищожим ценна информация
Разтегнатият азобензен би изчерпал енергията си в рамките на около седем дни престой на тъмно. Това време може да бъде съкратено с излагане на топлина и светлина или удължено, ако се съхранява на студено и тъмно място. Каквото и да е било написано на чипа, било то баркод за удостоверяване или тайно съобщение, то ще изчезне, когато азобензолът спре да разтяга полупроводника. Алтернативно, той може да бъде изтрит мигновено, чрез облъчване със синя светлина. Веднъж изтрит, чипът може да запише ново съобщение или баркод.
Самият полупроводник има много прилики с наноматериала графен, спечелил Нобелова награда. Но може да направи и нещо, което графенът не може: да излъчва светлина в определени честоти.
Проектиране на молекулите
Изследователският екип който е създал иновативния материал е използвал потапянето му във вода и добавянето на силициева пластина, която да покрие с молекулите. След това чипът минава порез лаборатория, за да бъде наслоен с полупроводника. Следва поставянето на лепкава лента върху парче полупроводник и изтегляне на отделни слоеве от материала. Благодарение на своеобразен печат, полупроводника се е прехвърлил върху чипа, покрит с азобензол.
Следващите стъпки на изследването ще включват удължаване на времето, през което материалът може да запази съобщението непокътнато, за да се използва като мярка за борба с фалшификатите.
