Но да се върнем на самата игра. Освен унищожаването на бази и печеленето на медали, има още една възможност да се сдобиете с така желаните точки за победа. Последният начин за това в World of Tanks са завоеванията, които феновете на видео игри веднага ще определят като „ачийвмънти“. И всъщност те са точно това. В началото се теглят определен брой от тях в зависмост от броя на участниците и в рамките на тази сесия всеки може да се бори за получаването им. Всеки от тях носи по пет точки и, както сами можете да се досетите, указва голямо влияние върху крайния резултат. Условията им са разнообразни и включват задачи като най-много унищожени бази, най-много танкове от среден клас, най-много френски медали (които, противно на очакванията ми не се печелят чрез предаване на противника) и т.н. Завоеванията определено са сред силните страни на World of Tanks, защото спомагат за преиграваемостта ѝ и разнообразяват отделните сесии.
Тъй като пропуснах да спомена няколко неща, които не ми харесват в играта, ще го направя тук. Въпреки че ми хареса и ме изненада, в нея имаше две неща, които малко ме подразниха. Една от най-силните страни на „декбилдър“ игрите с карти е, че могат да се играят с повече хора. Именно това е може би най-слабата страна на World of Tanks – тя има проблеми с различните бройки участници. При двама основният проблем е липсата на смисъл от защита на базите, заради възможността на противниците да натрупат медали, а това само се засилва, ако има завоевание, което награждава събирането им. Може да се каже, че това е пренебрежимо, защото този тип игри като цяло са направени за игра от повече играчи.
Съвсем не стоят така нещата обаче с по-големите бройки участници. При петима се обезсмисля до голяма степен планирането и се добавя един огромен фактор – късмета, защото картите в резерва (пазара) се сменят през цялото време и почти никога не остават същите до вашия ход. Може да се каже, че играта има оптимален брой играчи, при които се представя най-добре и това са трима или четирима.
Както неведнъж казах, World of Tanks: Rush ми хареса. Основен фактор за това изигра конфронтацията и агресията ѝ, но след няколко преигравания започна да ми допада и с красиви илюстрации и цялостно присъствие на темата. Това, което ме изненада обаче, беше колко е лесна за научаване. По принцип игрите от този тип имат доста текст по картите и отнема време докато играчите свикнат с дългите умения. В World of Tanks няма никакъв текст по картите (освен имената на машините) и всички умения са представени чрез картинки. Дизайнът е интуитивен и няма да имате проблеми да се ориентирате в картите, като само след една-две игри няма да имате нужда от помощта на картата с обяснение на уменията.
Преводът на играта е главно на книжката с правилата, но все пак е на ниво и нямах проблеми с разбирането им. Радвам се, че от Фантасмагория са решили да оставят имената на машините непреведени, защото това щеше да убие част от тематичността на играта. Въпреки че е опростена, World of Tanks може да предложи и на по-опитните играчи достатъчно, че да се хареса. Тези от вас, които обичат да оптимизират всичко, ще бъдат приятно изненадани. Освен това, в играта можете да си съставите стратегия на базата на картите на опонентите, така че е важно да внимавате какви карти купуват и печелят останалите, защото това може да окаже влияние на завоеванията и в крайна сметка – на изхода на играта.
Ако трябва да дам определение на World of Tanks: Rush с няколко думи, то те са „изненадващо добра“. Ако трябва да я препоръчам на някого, определено бих започнал с феновете на видео играта, защото я представих на няколко такива и нямаше нужда от допълнителни обяснения – те бяха готови да я играят само заради темата. Въпреки това считам, че World of Tanks би се харесала на тези, които не са виждали „декбилдър“ игри, защото аз лично не съм играл по-лесна за навлизане и интуитивна такава игра. Ако пък сте фенове на създаването на тесте от карти, тя ще ви хареса с широката си гама от възможности и интересни интеракции между уменията. Не на последно място World of Tanks със сигурност ще ви допадне, ако харесвате Втората световна война, но не искате да подхващате някоя от дългите, големи стратегии по темата.
Дали ще ми хареса?
Семейни играчи – Едва ли
Нещата, които ще отблъснат този тип играчи, са солидното количество конфронтация и темата – игра за Втората световна война едва ли би била подходяща за семейна обстановка.
Социални играчи – Не
World of Tanks: Rush е игра, която не съдържа никой от любимите елементи на социалните играчи – няма скрити роли или блъфиране и играта и не би била подходяща за парти обстановка.
Стратегически играчи – Може би
В играта има известна доза стратегия и макар късметът да играе голяма роля, би могло да се хареса на тези от вас, които нямат нищо против да го използват като стратегия.
Casual играчи – Да
World of Tanks определено ще допадне най-много на тази група от играчи, защото е лека, научава се за едно преиграване и дори с максималния брой от участници не отнема повече от 30 минути.
Hardcore играчи – Може би
Ако харесвате епичните тактически игри по Втората световна, има голям шанс World of Tanks да ви допадне като заглавие, което да играете между дългите сесии на други игри, но от друга страна, ако темата не ви харесва, играта едва ли ще представлява интерес за вас.
