Част от картите имат и специални умения, които могат да бъдат ползвани по време на хода ви. Особеното тук е, че при осъществяването му винаги трябва да поставите съответната бойна машина в защита на една от базите си (за тях по-късно). Самите умения са доста разнообразни и позволяват голяма комбинативност и доста интересни начини да оптимизирате действията по време на хода си. Въпреки че разполагате само с три карти в ръката си, голяма част от машните ви позволяват чрез умението си да изтеглите и изиграете още карти и ако се фокусирате върху тях, много бързо можете да направите тесте, което използва по много повече от три карти на ход. Останалите умения също са интересни и могат да бъдат комбинирани помежду си. Сред тях има такива, които позволяват да разработите по-силни танкове, като жертвате по-слаби, да намаляте картите в ръката на опонетите си, както и да нанасяте щети без да атакувате.
Тук е моментът да спомена една от най-силните страни на World of Tanks. Играта дава наистина големи възможности за комбиниране на различните умения и, въпреки че е доста опростена в сравнение с други подобни заглавия, предлага доста стратегически избори и интересен геймплей. На пръв поглед играта няма да ви направи точно това впечатление, но след няколко преигравания, особено с повече участници, ще разберете, че възможностите са много. Това, което мен лично ме грабна веднага обаче, е фактът, че играта е изключително състезателна и насърчава конфронтацията между играчите. Повечето начини да победите в World of Tanks са именно чрез атакуване на останалите участници, което не само е забавно, но и подхожда на темата. От друга страна защитата на базите е полезна, но не печелите допълнителни точки за това, така че играта става още по-агресивна.
Последното действие, което можете да извършвате по време на хода си в World of Tanks, разбира се, е атакуването. Преди малко споменах, че всеки играч разполага с бази. Те са три на брой за всеки и се раздават в началото, като за унищожаването им получавате по пет точки. Тъй като играта свършва, когато някой от играчите загуби трите си бази, е много важно да ги защитавате, както и да избирате кога да атакувате вражеските такива. Самото атакуване става чрез бойните машини, като всяка от тях има определени статистики за атака и защита в зависимост от класа си. За да унищожите база, трябва да ѝ нанесете два удара, като е за предпочитане да са в рамките на един ход, защото всички щети биват поправяни в началото на хода на собственика им. Най-интересната особеност на базите е това, че при унищожаването им те стават част от тестето ви, подобно на картите с машини, но за разлика от тях те не носят нищо друго, освен точки.
Ако противниковият играч има танкове в защита, ще трябва да ги победите, преди да можете да атакувате базите. Страхотен пример за това как играта насърчава агресията е фактът, че за всеки унищожен танк получавате медали. Самите медали са карти, които имат стойност едно или две, представляват точки за победа и могат да бъдат ползвани като ресурс. При победа над вражески машини добавяте към тестето си толкова медали, колкото танкове сте унищожили. Ако се фокусирате атаките си върху вражеските танкове, можете да спечелите дори без да унищожавате бази, защото медалите също носят точки.
Както вече казах, в World of Tanks има четири фракции, но играчите не са органичени в добавянето на танкове от различни такива в тестетата си. Тази отстъпка от темата е може би не особено уместна, но пък внася разнообразие и повече възможности за комбинации от карти. Тъй като в хода на играта вашият гараж доста често ще включва набор от машини, които биха накарали всеки запален по Втората световна война да почервенее от историческата неточност, трябва да имате предвид едно много важно правило – aко искате да атакувате с повече от един танк, то това може да стане само с машини от една националност. Това е важно правило, защото прави играта малко по-сложна и на практика ще трябва да се съсредоточите върху следенето на машините, които добавяте в тестето си.
Това, с което започнах – връзката на World of Tanks: Rush с онлайн играта и темата на настолния вариант като цяло, е доста важна част от него. От една страна, е интересно да видим игра с военна тематика извън стандартните за жанра тактически заглавия. По мое мнение World of Tanks се справя доста успешно с темата за Втората световна война и тя се вписва в играта напълно. Докато я пробвах, наистина имах чувството, че съм командир на танкова бригада, а решенията, които трябваше да взимам допълнително спомогнаха за повишаването на интереса ми към нея.
Въпреки че считам World of Tanks: Rush за една доста добра и интересна игра, мисля, че именно връзката ѝ с онлайн заглавието е сред слабите страни на играта. Повечето хора са наистина скептични към лицензирани заглавия, а и името не говори нищо на тези, които не са играли онлайн версията. Може да се каже, че за сметка на това, феновете на видео играта нямат нужда от друга мотивация, за да я опитат, но аз лично се съмнявам, че тя е позната на повечето настолни играчи. Което според мен е жалко, защото World of Tanks: Rush съвсем не е лоша и дори бих каза, че е най-достъпният „декбилдър“, който съм играл.
