Ерин, зеленият остров и дом на великаните. Тук крал Балор властва с желязна десница над местния „народ“ фомори. Някога, в далечното бъдеще, Ерин ще се нарича Ирландия, но сега само чудовища бродят из руините и замъците на краля се извисяват на север. Докато един ден, в някое от забравените пристанища не акостира кораб заселници…
The Arrival, последното творение на Мартин Уолъс, добре познат с работата си по игрите за света на Диска, е стратегическа игра за двама до четирима души. В нея поемате ролята на племенен лидер в търсене на нов дом за народа си. Ще ви се наложи да се справяте не само с другите племена, дошли да заграбят своето парче земя, но и местният „народ“. Нарочно слагам за втори път „народ“ в кавички, когато говоря за фомори, защото те не са точно хора, а по-скоро чудовища (вампирски лордове, гуулове и други красавци). Ще трябва умело да балансирате между заселване, укрепване и битки, защото покварата в Ерин се е просмукала дълбоко и никой не е защитен.
Ерин е островът, който заема по-голямата част от игралното поле и е разделен на провинции, като различните селища и пристанища са свързани по между си с пътища. Освен това в кутията на The Arrival ще намерите карти за действие, с които ще строите, нападате и получавате влияние и плочки със специални бонуси. Също така са ви предоставени плочки с чудовища, мечове и дървени пулове, които ще се превърнат във вашите селища. Всеки играч разполага със свой цвят пулове и всички имат еднакъв брой. Не на последно място ще трябва да извадите щитовете и блокиращите цилиндри, също от дърво. За качеството на компонентите спокойно мога да заявя, че са добри и точно каквито трябва. The Arrival е със средновековна атмосфера и дървените пулове, които се връзват перфектно с арта на играта. Стилът, използван от художника наподобява средновековни рисунки, като и картата на Ерин, и картите на племенните лидери са в този стил. Единственото, за което имам забележки са правилата – дори да ги прочетете няколко пъти, пак ще има неясноти. За щастие в Интернет има достатъчно разяснения и ако се разтърсите, бързо ще попълните празнотите.
В зависимост от броя играчи варира и дължината на The Arrival. Ако сте само двама, ще играете пълни шест рунда, докато при максимален брой участници – само четири. По този начин се избягва излишно удължаване и задръстване на полето, което и помага всички да останат вглъбени в играта. Също така максималната поквара, която можете да натрупате, преди да се прекъсне играта, е различна, като при повече играчи, числото е по-малко.
За стратегическа игра The Arrival се нарежда изключително бързо. Всеки играч получава карта с племенен лидер и два блокиращи цилиндъра. След това слагате четирите замъка на Балор на означените места в северната част на Ерин и фомори на всяко селище, свързано със замък. Играчите поставят по един дървен пул на началните точки слава и поквара, а третият върху пристанище по техен избор – тук акостирате и започвате играта. Плочките със специални бонуси се разбъркват, откривате шест от тях, а останалите оставяте на купчина с лицето надолу. Картите за действие се разделят на три равни тестета и се поставят на достъпно за всички място. Последно всички мечове, щитове, фомори и дървени пулове се отделят встрани от игралното поле и избран от вас първи играч започва.
В The Arrival ще видите няколко различни механики, но една от тях ми допадна особено много. В началото на всеки рунд първият играч тегли карта за действие и я слага пред себе си. След него останалите правят същото и така се редувате, докато всеки има четири карти. Преди да продължа по-нататък, нека обясня какво представляват картите за действие. Те могат да се разделят грубо на три вида – строеж, бонуси и военни, както са отбелязани на гърба си. Това не означава, че всеки вид няма аспекти от другите в себе си, просто конкретният е най-застъпен. Всяка карта е разделена на три реда, които ви дават мечове, щитове, бонуси, пулове за строеж и т.н. Уловката е, че най-горният ред дава най-много неща, но и най-много фомори и обратно. Сега нека се върнем към процеса на игра – всеки е изтеглил четири карти и всички едновременно отварят първите две. Използвайки блокиращ цилиндър отбелязвате кой ред не ви харесва, след което отваряте третата карта и с втория цилиндър правите същото. Накрая отваряте и четвъртата карта и свободният ред на всички карти е това, с което ще разполагате този рунд.
Давам пример – изтеглил съм две карти строеж, една бонус и една военна. Отварям двете за строеж и блокирам третият ред, тъй като той ми дава най-малко пулове, а съм решил този рунд да строя здраво. След това отварям картата бонус и блокирам вторият ред, като накрая отварям и четвъртата и получавам всичко, което е на първият ред на всяка карта. А това може да е нещо от типа на пет пула за строеж, три меча, един щит и шест фомори. С тази блокираща механика не само е по-разнообразен процесът на игра, но и имате два пъти избор – веднъж при типа карта и втори път при блокирането на ред.
След като всеки играч си вземе ресурсите, си премества пулчето за поквара с толкова точки напред, колкото плочки фомори е получил. Ако е набарал и някоя друга точка слава – също си премества пула по съответната скала. С края на тази начална фаза започва истинският екшън в The Arrival. Всеки от вас има две действия, които може да изпълни, преди да дойде реда на следващия. Ако решите да колонизирате, имате няколко възможности. Едната е класическата – поставяте пул на селище, директно свързано с път с друго ваше. Другата възможност е, ако притежавате пристанище, да се заселите на което и да е друго пристанище, а последната е да си махнете две точки слава и да колонизирате селище, което е свързано с път до селище на някого от опонентите ви. Планирайте добре – Фомори са единственият начин да премахнете ваше селище (в зависимост от стратегията ви) и единственият начин да се биете с другите играчи.
В случай, че не сте настроени експанзивно, а решите да подобрите защитите си, можете да сложите щит в провинцията си или да укрепите селище. Провинциите могат да бъдат подсилвани до три пъти (максимум три щита), докато селищата биват подобрявани. С други думи един пул се води лагер, два пула – кула и три пула – укрепление. Отново казвам, че трябва да внимавате, защото по-укрепени селища означава и по-малко селища, тъй като компонентите на играта са ограничени. Споменах, че играта е стратегическа, а какво по-стратегическо от това да набиеш по средновековно някого? С други думи да му изпепелиш селищата и изн… не, няма да стигаме чак до това, ще се задоволим само със селищата…
Третият тип действие на ваше разположение е да разпръснете фомори из Ерин. Ако сте се чудили каква е целта на тези плочки в ръката ви – ето я. Фомори можете да поставите на всяко селище, което е свързано с друго, окупирано от фомори такова. Така се гарантира, че по време на игра те ще плъзнат като зараза от север. Това е и най-ефикасният начин да разкарате противник от желаните ви територии. Ако искате да разпръснете фомори в укрепена територия или върху селище, ще трябва да премахнете от ръката си толкова, колкото щитове има в провинцията и пулове на съответното селище плюс още един, който реално да го окупира. С други думи ако искате да завземете кула в провинция с два щита, ще ви трябват пет плочки – две за щитовете, две за кулата (два пула) и едно фомори, което да окупира изпепеленото селище.
Като племенен лидер дошъл да колонизира, вие и хората ви съвсем не сте безпомощни. Последният вид от възможните действия на ваше разположение е да се биете с лош… гадините. Всяка плочка фомори показва колко меча са нужни, за да бъде унищожена. Изхвърляте мечовете, премахвате гадината и си избирате дали да получите точките слава, които дава или да си свалите една точка поквара. За да можете да се биете с фомори обаче, битката трябва или да е в селище, директно свързано с ваше, или да е в същата провинция. Другият вариант е да изгубите две точки слава, за да нападнете фомори в съседна провинция. Ако сте късметлия и имате селище, директно свързано с крепост на Балор, можете да счупите и крепостта на краля. При това положение си прибирате плочката, като освен да получите солидното количество слава, което дава или да си махнете едно поквара, можете да я използвате еднократно за да изхвърлите три неизползвани фомори от ръката си по всяко време на хода си. Използването на крепостта или на някоя от специалните плочки с бонуси не се брои като действие.
След като направите двете си действия, е ред на следващия след вас. Редувате се така, докато всички не пасуват, т.е. нямат повече варианти за действие. Длъжни сте ако имате възможност да използвате всички фомори в ръката си преди края на рунда. Също така можете да отделите общо три ресурса (мечове, щитове или пулове за строеж) върху картата на лидера си за следващия рунд. Всичко останало се изхвърля (освен специалните плочки с бонуси и замъци) и започва нов рунд. The Arrival приключва или когато се изиграят съответният брой рундове, в зависимост от играчите, или на края на рунда, в който някой достигне максималните точки поквара. Покварата в The Arrival заема ключово място, като стопиращ елемент – не можете да си позволите всеки рунд да взимате първият ред от картите си, защото ще напреднете много по-скалата и ще нулирате шансовете си за победа. При умело планиране ще успеете да имате достатъчно ресурси и да държите точките си поквара в разумни граници. Все пак Ерин е прокълната земя и се изисква силна воля за да оцелее човек там. Да не говорим за ужаса от Фомори. Независимо дали играта приключи с край на броя рундове или някой стигне тавана за поквара и при двете положения се случва едно и също при броенето на точките.
Първо преброявате броя на селищата на всички играчи и ако те са по-малко от окупираните от фомори, племената не са успели да се преборят със заплахата от местното „население“ и все още бъдещето е несигурно. При това положение играчът с най-малко поквара печели играта. Ако селищата ви са повече от на тези на фомори, то племенните лидери успешно за направили първите си колонии и след 200 години ще си имаме СИЩ (Съединени Ирландски Щати), картофи ще има за всички, а фомори ще живеят в резервати.
При това положение играчът с най-много слава печели, като сега е моментът да броите много. Всяка провинция дава определен брой точки за всяко селище в нея. Ако имате три селища (независимо какви) в провинция, която дава две точки, то за тях получавате общо шест точки. Също така за всеки три неща, останали пред вас след края на последния рунд (мечове, щитове, пулове за строеж, замъци или специални плочки с бонуси) получавате по една точка. След като сумирате всичко това, най-прославеният от вас печели. В случай на равенство, по-малко поквареният е победител. Вместо да вкарва допълнителни правила, чичо ви Мартин е решил да вкара просто тези два начина за приключване на играта и победа. Това доста раздвижва положението, тъй като до края не е ясно дали да трупате слава или да си пазите покварата. Доста хитро решение, внасящо още несигурност в и без това напеченото положение.
The Arrival няма да ви отнеме повече от час и половина, благодарение на хитро измислената система с по-малко рундове при повече играчи. Така всяка игра продължава приблизително едно и също време. Независимо от това имате големи стратегически и тактически възможности пред вас и лимитираният брой ходове ще ви предостави допълнително предизвикателство. Най-точно мога да кажа, че The Arrival не е трудна за научаване, но е трудна за овладяване. Комбинирайте я с подходящ музикален фон и мъглив дъждовен ден и мога да ви гарантирам, че в далечината ще чуете ревът на фомори. Така, че племенни лидери, наточете остриетата си, Ерин ви очаква!
ДАЛИ ЩЕ МИ ХАРЕСА?
Семейни играчи – Едва ли
The Arrival няма най-лесните правила, нито най-приветливата атмосфера. Едва ли е подходящо заглавие за семейна вечер.
Социални играчи – Едва ли
Общуването между играчите е основно в нечленоразделни възгласи, когато унищожавате селищата им с фомори. Не звучи много социално…
Стратегически играчи – Да
Добре обмислените действия са ключови в The Arrival. Колонизацията на цял нов свят и „справянето“ с местните не са леки задачи.
Casual играчи – Не
Правилата, атмосферата, идеята на играта – нужно ли е да изброявам повече? The Arrival е сериозно заглавие и иска сериозни играчи.
Hardcore играчи – Може би
Въпреки, че спада към по-сериозната категория игри, The Arrival не може да се причисли като hardcore заглавие. Стратегическият елемент би привлякъл сериозните играчи, но едва ли ще задържи интересът им задълго.
