Идеята е доста абстрактна – поставяте жетони с бойни единици, с помощта на които призовавате още създания, които обаче стават обикновени единици след използването на умението им. Уменията са полезни, но и самите жетони играят важна роля – с тях на свой ред можете да направите още по-силни комбинации. Странно е, но след учебната игра и няколко хода няма да се замисляте толкова върху това.
Унищожението на противниковите жетончета може да е забавно, но не е самоцелно – все пак в Tash-Kalar се борите за изпълняването на задачи, само част от които включват активно пребиване на другарчето. Интересното в играта е, че в определени случаи можете да призовавате вашите създания директно върху тези на опонента, с което не само увеличавате своето влияние, но и намяляте шансовете на противника за комбинации.
С други думи – в Tash-Kalar ходовете указват голямо влияние върху ситуацията. За игра, приличаща на нещо като шахмат, тя е изненадващо динамична. И тъй като нямате право на отговор по време на хода на противника, вашият собствен ход е много по-значим – трябва да го премислите така, че дори след като играчът срещу вас действа, да можете да скалъпите някаква стратегия.
Заедно с това по-значими са и самите единици и техните умения. Макар и еднократни, текстовете по картите са много важни, защото са единственият начин да правите нещо различно от слагане на жетони по масата. Различните тестета са обединени около някаква тема и механика, а това, че картите в тях са толкова малко ще ви накара да не ги използвате с лека ръка.
Може би Tash-Kalar звучи сложно и в началото наистина е. За да изглежда още по-тежко спомагат така наречените flare карти – едно от най-трудните за усвояване и същевременно страхотни неща в играта. По всяко време всеки от играчите разполага с по една такава карта, която може да играе ако опонентът му има някаква преднина – повече жетони с единици на масата например.
Това, което прави тази механика толкова важна за Tash-Kalar е фактът, че те едновременно помагат за баланса на играта, но в същото време са силни инструменти в ръцете на опитните играчи. Ако новакът ще използва flare за да получи някоя друга единица на масата и да не се чувства зле от боя, който е изял, то умелият играч може да жертва нарочно част от жетоните си, за да получи предимството на картата, която държи.
Легендарните създания пък внасят ново ниво на майсторство в играта – те не само са най-силните жетони на масата, но и носят точки, докато са там. Гореспоменатите форми (режими) пък включват висшата форма на Tash-Kalar (нея ще играете през повечето време), както и варианти за deathmatch, отборна игра и дори deathmatch с трима или четирима!
Когато захванах Tash-Kalar, много неща в нея ми даваха индикации, че може да бъде небалансирана. Всъщност обаче на ниво карти и техните умения, играта се справя прилично. Това, което внася много голям дисбаланс в нея е, че тя изисква голяма концентрация, стратегическа мисъл и креативност, което я прави страхотна среда за парализ на анализа.
Против това донякъде помага интересната идея на Влада да можете да връщате ходовете си – неочаквано, но това наистнина забързва времето за изиграване, но не променя факта, че Tash-Kalar не е най-приятелски настроената към нови хора игра. В комбинация с текста по картите и нуждата от планиране занапред, по-нетърпеливите от вас може да се уморят от трудността на навлизане.
Нещото, в което играта наистина се проявява добре обаче, са възможностите. Не говоря само за различните стратегии на трите тестета, а по-скоро за синергиите между картите в тях. Tash-Kalar е арена. Арена за вашите идеи и комбинации, които ще определят стила ви на игра и чрез които ще постигнете победата по свой начин.
Мога да изреждам още позитиви за играта – как уменията са ключови и смислени и ще ги премисляте сто пъти, защото ви дават много възможности, как задачите ви карат да изобретявате откачени стратегии, които не винаги работят, как… Една от причините играта да ми харесва толкова много обаче, е фактът, че може да бъде разширявана безкрайно.
Първото допълнително тесте за Tash-Kalar се нарича Everfrost и искрено се надявам да не бъде последното. То внася нова фракция с уникална за нея механика и приятна ледена тематика. Хубавото е, че разширяването на играта не става постоянно, подобно на много от картовите игри на пазара, следователно нещата, които излизат са МНОГО балансирани. Everfrost тестето само добавя още тонове начини за игра.
Не мисля, че се справям с това да скрия от вас факта, че Tash-Kalar е една от любимите ми игри. Макар да я тествах в рамките само на няколко месеца, през това време успях да я играя повече, отколкото всички останали игри взети заедно. Дори и да не приемете мнението ми, надявам се поне да пробвате Tash-Kalar – играта заслужава много повече внимание, отколкото получава!
Дали ще ми хареса?
Семейни играчи – Едва ли
Tash-Kalar е прекалено тежка като правила и продължителност, за да бъде възприета като семейна игра.
Социални играчи – Не
Дори многото конфронтация не помага за комуникацията по време на играта. Освен обидите по адрес на противника, разбира се.
Стратегически играчи – Да
Мисленето с няколко хода напред и креативността по отношение на фигурите са в основата на Tash-Kalar.
Casual играчи – Едва ли
Макар да не е най-трудната игра на света, Tash-Kalar трудно ще грабне по-нетърпеливите.
Hardcore играчи – Да
Ако обичате предизвикателствата и имате също толкова състезателно настроен приятел под ръка, Tash-Kalar е вашата арена!
