Тук е мястото да кажа, че Sentinels of the Multiverse дължи популярността и успеха си именно на разннообразието от супергерои и техните комплекти от умения. Последните могат да се комбинират по интересни начини с тези на останалите персонажи и много от тях предразполагат към отборна игра. Така например, Legacy е роден лидер и може да предпазва, лекува и надъхва съотборниците си, а Tempest е страхотен в нанасянето на щети на много цели едновременно, но пък няма особено големи възможности за защита.
Въпреки че в базовата Sentinels of the Multiverse героите са само десет, това далеч не е малко, като се има предвид, че различните персонажи ви предоставят по повече от една стратегия, която да следвате, а и комбинацията от злодей и околна среда предразполагат към импровизация с различните ефекти на уменията. С други думи, преиграваемостта на Sentinels of the Multiverse е огромна. Ако добавите и разширенията, ще стане почти невъзможно играта да ви омръзне, защото те дават и нови предизвикателства под формата на босове и локации.
И като стана въпрос за босове – лошковците в базовата игра са четирима, като всеки от тях има нормален и труден режим. Последният не е съвсем добре наименован – по-подходящо би било да го нарекат „нечестен”, защото е наистина предизвикателен и е добре да се опитате да преминете през него, само след като сте добре запознати с персонажите и възможностите си, защото в противен случай ви чака много тъга. Самите босове пък са коренно различни един от друг – в Sentinels of the Multiverse има злодеи за всеки вкус. От не дотам стабилния умствено изобретател Baron Blade до предводителя на извънземна раса Warlord Voss, играта няма да ви разочарова откъм злодеи.
Лошите винаги играят първи, а изпълняването на ходовете им е много лесно – просто следвате общите инструкции и всеки рунд теглите по една карта от тестето им. В него може да срещнете доста разнообразни препятствия като последователите на боса, различни изобретения и екипировки, които го правят по-силен, както и много атакуващи карти, чиято цел е единствено вашето страдание.
Преиграваемостта на Sentinels of the Multiverse е огромна
Плюс на Sentinels of the Multiverse е едно качество, което забелязах още докато ревюирах Sentinel Tactics. Играта много успешно налага своята вселена със супергерои и злодеи, които от една страна може да се каже, че са взаимствани от популярни комикс поредици, но от друга имат собствена идентичност. За това спомага историята на всеки от тях в книжката с правилата, както и flavor text-овете по картите – нещо, което виждаме все по-рядко в игрите с карти.
С други думи играта успява да ви накара да повярвате, че се борите за спасението на човечеството, че заставате на страната на Супермен или Железния Човек, без обаче да използва някой от тези лицензи, за да ви се хареса. Това е забележително постижение, като се има предвид популярността на комиксовите поредици и засилващото им се влияние в света на настолните игри. В тази връзка това, което ме спечели в Sentinels of the Multiverse, е именно оригиналността на вселената – макар да не преоткрива темата за супергероите, играта създава различни и интересни персонажи в нея.
Това, от което очаквах повече в Sentinels of the Multiverse бяха environment deck-овете или просто околната среда, в която се развива действието в играта. Тези локации също са представени от тестета от карти, като голяма част от тях се повтарят. За мен лично те се оказаха разочароващи, защото на теория би трябвало да разнообразяват много разиграванията ви. Не ме разбирайте погрешно обаче – не, че те не внасят различни ефекти, които затрудняват допълнително играта, просто чисто тематично голяма част от тях не се връзват.
