Без съмнение всички сме чували за Робин Худ. Историите за разбойника, който взима от богатите и дава на бедните, са в основата на много произведения на поп-културата, повечето от които са със съмнително качество. Според легендата героят на обикновените хора се е подвизавал в Шеруудската гора, където той и дружината му се събирали да разпределят откраднатите богатства на фона на ранна версия за банджо на досадната песен от Браян Адамс.
Повод на днешната статия не е личността на Робин Худ и неговите подвизи. Играта, за която ще ви разкажа днес, е слабо базирана на легендите за този своеобразен Леголас на 13-ти век. Шеруудската гора е в близост до Нотингам, където именно се развива и настолната игра Sheriff of Nottingham. Всъщност тя май няма кой знае колко общо с Робин Худ, ама не ми се измисля ново интро.
В Sheriff of Nottingham няма да поемете ролята на разбойник, който краде от богатите и дава на бедните, а ще бъдете търговци – тоест ще давате главно на себе си. Играта разказва за последната абсурдна заповед на алчния принц Джон, който забранява вноса на много от най-печелившите стоки в Нотингам (включително пиячката!). Единствената добра новина е, че инспекциите прави не дотам праволинейния Шериф, който е всеизвестен с умението си да гледа на другата страна, ако има изгода.
Sheriff of Nottingham може да се обобщи най-лесно като игра с блъфиране. Във всеки от ходовете един от играчите поема ролята на Шерифа, а останалите трябва да минат през неговата инспекция. Но преди да се прехвърля към самата игра, бих искал да обърна внимание на компонентите и илюстрацииите. Нещото, което веднага грабна вниманието ми след като отворих кутията, естествено, беше фигурката на Шерифа. Макар и не толкова нужна, тя е страхотна, особено ако се опитате да влезете в ролята на дебелия, подкупен служител на закона.
Основният компонент на играта са картите със стоки. Легалните такива са четири на брой – хляб, сирене, кокошки и ябълки. Те се познават по зелената рамка и малкото пари/точки, които ви носят на края Забранените стоки имат червена рамка и са къде-къде по-доходоносни. В Sheriff of Nottingham има и табла за всеки от играчите, като героите на тях нямат влияние върху играта. Всяко от тях има предвидени места за вашите легални и нелегални стоки, както и указания за това как протича една сесия.
Велурените торбички може да ползвате и в реалния живот като пакетче за жълтици
Следващото най-важно за всеки търговец след неговия щанд (представен от таблото му), е торбата му. В малките велурени пакетчета ще слагате стоките, които искате да вкарате в Нотингам. Те съвсем целенасочено не са прозрачни – Шерифът не трябва да знае какво точно сте донесли. Единствената ми критика към тях е, че не са достатъчно големи, за да ги преметнете през рамо за по-голям ефект.
Впечатление правят илюстрациите на играта. Както ще видите след малко, тя е доста елементарна откъм механики и, за да не бъде съвсем абстрактна, помагат именно картинките и темата. Илюстрациите са красиви и в забавен, наподобяващ нещо средно между анимация и карикатура, стил. Въпреки че картите са основен компонент, авторите не са обърнали внимание само на тях – картинките по таблата също изненадват приятно.
Sheriff of Nottingham се играе на рундове и свършва тогава, когато всеки около масата е поел ролята на Шериф по два пъти. Всеки започва с по петдесет жълтици и шест карти със стоки. Всички останали карти се слагат на средата на масата, като се оформят още две купчини за изхвърлените такива. В началото на всеки рунд можете да изхвърлите до пет от тях, които се намират в ръката си и да ги замените с други от закритото тесте или от някоя от двете купчини с премахнати стоки.
Тегленето от изхвърлените карти е интересна идея, защото те могат да бъдат гледани по всяко време от играчите. Така в Sheriff of Nottingham имате възможност да се сдобиете с нежеланите стоки на останалите.
Интересна особеност е, че всяко теглене в играта става от най-горните карти на съответното тесте, следователно ако искате втората карта от някой куп, трябва да вземете и първата заедно с нея. Това ви позволява както да блъфирате, взимайки контрабандни стоки заедно с легалните, така и да се сдобиете с последните, докато привидно се опитвате да гоните някоя позволена карта.
