– Търся Athurians!
– Срещу три Terrans!
– Срещу два Ornopeans!
– Срещу клониране!

Не, това съвсем не е интергалактически пазар за роби, а настолната игра на д-р Reiner Knizia – Res Publica: 2230AD, която се оказа доста свежа и приятна, предвид първоначалното ми объркване при прочитането на правилата. Играта включва set collection елемент, като целта е да съберете възможно най-много еднакви карти, тъй като с тях се строят сгради и се изпълняват мисии, които ви носят точки за победа. Събирането на тези карти става, освен чрез тегленето им от съответните тестета, и чрез търговия между играчите, която е фокусът на самата игра. Основната ви цел е да съберете максимално много точки преди някой от играчите да задейства условията за край на играта. Картите са три цвята – оранжеви за раси, зелени за технологии и сиви за двете специални „wild“ карти, а различаването им става чрез картинката и иконката на всяка карта. За някои това може да е объркващо, но лично аз смятам, че така е по-добре, отколкото ако имаше пет цвята карти с раси и още толкова с технологии.
Освен картите в кутията на Res Publica: 2230AD, имате и жетони за търговия, плочки за играчите и плочки за планетата Narkh Aduul. Всички са с отлично качество, дори по-добро, отколкото се очаква за такава малка на вид игра. Процесът на игра е бърз и въпреки леко объркващите правила в началото, скоро ще оставите книжката настрани и ще се концентрирате изцяло върху играта. Основната част от времето преминава в търговия – разменяте раси и технологии, за да можете да напреднете в играта. С други думи – разменяте раси и технологии, за да се сдобиете с нови раси и технологии!

Събирането на пет карти от един вид е изключително трудно без да ги обменяте с другите, а предвид факта, че ще бъде основната ви дейност в Res Publica 2230 AD, можем спокойно да кажем, че искате, не искате, ще търгувате! Правилата за търговия са леко странни – трябва или да обявите какво търсите, или какво давате, а след това другите играчи поред казват или какво ви предлагат за съответните карти, или какво искат. След като получите (или не) офертите на останалите, си избирате един, с когото да осъществите размяната. Според правилата на играта нямате право да превръщате търговията в махленски пазар с много приказки, нито да казвате какво искате срещу картата, която давате. При такива действия губите правото си на търговия в този ход. Разбира се, това е доста трудно приложимо правило, освен ако не сте на турнир, за това д-р Knizia е вметнал, че винаги можете да добавите домашни правила към момента с търгуването. Щом построите първата си космическа станция вече можете да теглите от зелените карти – технологиите. Тук започва голямата надпревара, защото всяка построена сграда ви носи точки или някакъв друг бонус.

Освен това всеки играч има пред себе си планета, съставена от четири плочки, всяка от които се открива след изпълнение на съответната мисия и носи точки за победа. Това допълнително разнообразява процеса на игра и внася елемент на изненада, тъй като на един ход добре подготвеният играч може да изпълни повече от една мисия и внезапно да приключи играта. Възможностите за комбота са големи – ако имате нужните карти, в един ход можете да блокирате станция на един играч, да построите два града и една космическа станция, да търгувате с друг играч, да махнете две карти и да изтеглите тази която ви трябва… И това е само един пример за възможностите, които имате пред себе си!

В един момент тестето с раси ще свърши и тогава освен да търгувате с други играчи, единственият вариант да си набавите липсваща карта раса, е чрез така наречената Нова Колония. Тя изисква да махнете две карти от ръката си, за да изтеглите една по ваш избор от което и да е от двете discard тестета. Уменията на картите са жизненоважни за да бъдете винаги в надпреварата за точки, тъй като едно изоставане се наваксва доста трудно.

Въпреки че освен картинката и името на расата по картите на Res Publica: 2230AD, друго няма да ви интересува особено относно процеса на игра, в книжката с правилата има описани всички раси с техните особености и история, което считам за доста добра идея. Хубавите рисунки и добрата механика на игра са важни, но винаги е добре, когато има и някаква история, независимо колко е незначителна за самия процес на игра.

След като се спрях на процеса на игра, нека обясня как свършва всяка сесия и как се определя победителя. В момента, в който се изтегли последната зелена карта или някой изпълни всички четири мисии на своята планета, играта приключва и започва броенето на точките. Освен построените сгради и изпълнените мисии, всички специални карти, както и всяка двойка повтарящи се карти ви носят точки, които може да се окажат решителни.
Res Publica: 2230AD се оказа доста приятна и бърза игра, противно на очакванията ми. Нарежда се бързо, обяснява се лесно и се играе приятно. Въпреки това, ако за първи път четете правилата, може да ви се стори малко сложна, а и не е играта, която бих играл цяла вечер, но за начало или край на игралната сбирка не бих се поколебал да я сваля от шкафа. Все пак имайте предвид, че при по-честа игра може да ви омръзне, тъй като механиките не предоставят особено разнообразие и не се променят – нямате различни герои, нито различни варианти за победа, а използвате едни и същи раси и технологии, а целта си остава непроменена – да събирате добрите стари точки.
ДАЛИ ЩЕ МИ ХАРЕСА?
Семейни играчи – Да
Лесна за обяснение, бърза и забавна. Тематиката е подходяща за всички възрасти и лесно ще събере всички около масата след вечеря.
Социални играчи – Да
Ако искате да успеете бързо да построите космическите си станции и да вървите напред, търговията с другите играчи е повече от задължителна.
Стратегически играчи – Може би
Въпреки голямата доза късмет, която ви трябва в началото, докато изтеглите правилните карти, добре изиграните ходове могат бързо да обърнат нещата във ваша полза.
Casual играчи – Може би
Игра, която се обяснява и играе за около час, без сложни правила и с голяма доза общуване – нищо ангажиращо, нищо натоварващо. Единствено мога да вметна, че има шанс в даден момент нещата да „забият“ ако на никой не му се търгува и това би убило желанието за игра.
Hardcore играчи – Едва ли
Едва ли ще чуете за турнир по Res Publica: 2230AD – играта няма състезателен характер, нито предлага възможности за развитие или по-сериозно отношение.