Играта е абстрактна
В зависимост от това, какви карти изтеглите, е хубаво да планирате напред, защото безплатното верижно строене на технологии е най-ефективният начин да напреднете в Progress. След като знаете как да се сдобиете с технологиите, сигурно ще попитате какво точно ви носят те.
Всяка от картите има обозначения за това, какви благини ви предоставя. На първо място това може да е увеличение на различните умения от таблото ви – по-голяма ръка или по-бърза разработка например.
Освен това, технологиите могат да ви отключат достъп до жетони „знание“. На практика това са допълнителни ресурси, които можете да ползвате всеки ход, за да не ви се налага да изхвърляте карти за всяко откритие.
Някои технологии пък носят един от трите типа влияние – престиж, население или армия, които играят роля при пресмятането на финалните точки. Не на последно място има и такива карти, които директно ви дават точки за победа.
Тук е редно да спомена един от забележимите минуси на Progress – играта е доста абстрактна. Това не е дотам видно само на пръв поглед заради илюстрациите и идеята на темата, но още при първото преиграване ще разберете, че различните технологии просто носят различни комбинации от бонуси, които не винаги имат отношение към тематичната част на картата (въпреки, че се стараят).
Това не прави Progress лоша игра, но ако сте фенове на тематичността, определено ще ви направи впечатление. Въпреки това обаче, има развитие и то е представено от прогресирането между епохите.
Тази механика е реализирана доста интересно – на някои от картите с технологии има символи на следващата епоха и при активиране на определен брой от тях в играта влиза ново тесте с карти.
Това е много добра идея, защото означава, че ако си подберете технологиите внимателно, можете да диктувате хода на цялата игра. Останалите играчи ще трябва да ви догонват, а правилото, според което може да има само две активни епохи и всички най-стари излизат от игра, може да навреди сериозно на плановете им.
С други думи – ако сте добри в планирането, можете доста да прецакате на приятелите си, макар в играта да няма почти никаква директна интеракция с останалите.
Тъй като всички действия в Progress, за които говорих досега, изискват карти, е редно да обърна внимание и на тези, които ви позволяват да теглите такива. В играта има три начина да допълните ръката си, като hand management елементът е доста ключов. Тъй като имате и лимит, трябва да внимавате дали няма да изтеглите повече от нужните карти и тук на помощ идват действията по изхвърляне, теглене и бързо теглене, които са съпътствани с връщане на част от картите от ръката ви.
Интересен елемент е вариантът да играете без други хора
Идеята за теглене от изхвърлените карти е оригинална – ако следите достатъчно добре ходовете на противника, можете да се възползвате от технологиите, от които той се отказва. Когато активирате достатъчно технологии от последната епоха, играта автоматично свършва. Участниците следва да преброят всички точки които имат по картите си, както и тези от трите скали на влияние. Победител, естествено, е играчът с най-много точки, без значение дали е открил математиката и може да си ги сметне.
Основният минус на Progress е фактът, че няма никаква интеракция между играчите. И като казвам „никаква“, имам предвид, че наистина нямате какво да правите през ходовете на противниците и техните действия нямат кой знае какво влияние върху вашите. Разбира се, ако не сте конфликтни играчи това може и да ви хареса, но според мен прави играта доста тежка, особено като се има предвид дължината ѝ с повече хора.
Интересна добавка в Progress е режимът за един, който ви позволява да играете на спокойствие със себе си (не по начина, за който се сещате). Трябва да си призная, че първоначално подцених този режим, защото ми се стори, че е създаден за изпробване и научаване. Всъщност обаче, все повече настолни заглавия идват със соло вариант и това най-вероятно е в отговор на желанията на феновете.
