Създаването на тесте в Paperback ви позволява да организирате набора си от букви така, че да станат страхотни комбота, чрез ефектите на картите. Можете дори да построите тестето си около отделни умения, повтарящи се на определени карти (повече пари за повече съгласни в думата? Жалко, че играта не е на немски!). Това е както голям плюс за разнообразието на Paperback, така и основен минус на играта, защото декбилдингът като че ли е по-скоро насочен към уменията, а не към самите букви. С други думи (хе-хе), в повечето случаи взимате картите заради ефекта им, а не защото има някакво особено планиране при строенето на самите думи. Последните ви идват по-скоро на случаен принцип – измисляте нещо с това, което изтеглите, без да има някакво проявление на предвавителна стратегия при избирането на точно определени букви.
Макар това да не е изначално лошо, тъй като подтиква играчите към креативност, Paperback може да ви се стори малко праволинейна в това, че изборите ви при купуване на карти винаги са сведени до това коя буква има по-силно умение. В определен момент може да се получи така, че да няма какво да вземете, просто защото допълнителните букви не винаги са най-добрият избор, ако нямат подходящ ефект. Развиването на тестето също не следва да продължава до безкрайност, защото целта на играта са точките. Изчерпването на които и да е две купчини от тези карти води до края на играта, така че не трябва да се увличате – ако прекалите със закупуването на букви и низането на сладки комбота, останалите могат да измъкнат под носа ви картите с точки и да останете разочаровани.
Условията за край на играта внасят доста динамичност в Paperback – в нея нямате кой знае колко време да създадете тесте-абоминация от 50-60 карти, с което да изтеглите огромна ръка от карти и да направите невероятно дълга дума. Играта по-скоро изисква от участниците да оптимизират всеки ход, като правят максимално добри думи постоянно и купуват карти с точки своевременно. Все пак не може да се отрече, че Paperback страда от същия проблем, като класическия Скрабъл – и в двете игри е много по-вероятно да спечели този, който разполага с по-богат речник. Колкото и да се опитва да промени това чрез декбилдинга си, Paperback не успява съвсем да изравни умението да създавате тесте с познаването на английските думи.
Това, което много ми хареса у играта, беше нейното нестандартно разнообразие и подход към геймърите. Никоя друга игра на думи не ме е карала да я изиграя дори веднъж, камо ли да я преигравам толкова, колкото Paperback. Причината за това се корени както в основната игра, така и в многото дребни разширения, които са си част от съдържанието на кутията. Дори и без тях Paperback е доста добра, но добавяйки интересни елементи като уникални умения за всеки играч, награди на края на играта и любимите ми теми (които ви насочват към създаването на думи от конкретни тематики като сай-фай или уестърн, например), тя става почти безкрайно преиграваема и много разнообразна. Да не говорим, че играта има кооперативен режим, режим на едновременна игра и черири опционални варианта в правилата… аплодисменти за Тим!
Ако трябва да отбележа още кусури, освен очевидното изискване да познавате английския добре, не мога да не призная, че декбилдингът, макар и основен елемент, остава на заден план в даден момент. Същото важи и за класическия Доминион – и в него, както и при Paperback, победата зависи изцяло от картите с точки. Следователно започне ли някой от играчите да трупа от тях, трябва непременно да го догоните, тъй като прозорецът ви за наваксване не е особено голям – snowballing ефектът е особено забележим при игра с двама души. Това донякъде се оправя с няколко от допълненията, но режимът за двама все пак не е сред препоръчителните начини да играете Paperback. А за да завърша задължителния абзац, изпълнен с дребнав rant, ще отбележа, че темата на играта е леееко тънка – като копирна хартия.
Дори след доста преигравания и тестове на различните варианти мислех, че няма да искам да препоръчам Paperback. Причината за това се дължи на факта, че с всичките си интересни геймплейни хрумвания и тоновете варианти и бонуси, играта си остава пристрастна към разполагащите с богат речник. Това не е толкова голям проблем за хората като мен, които просто обичат да играят игри, а не да ги печелят, но все пак може да бъде пречка да я слагате на масата често, ако знаете, че в компанията ви има ходещи речници. В крайна сметка обаче Paperback разполага с прекалено много достойнства, които просто ми пречат да дам негативна оценка. Феновете на игрите с думи ще бъдат очаровани! Останалите? Също е доста вероятно!
ДАЛИ ЩЕ МИ ХАРЕСА?
Семейни играчи – Едва ли
Играта би била доста подходяща, ако беше преведена на български език. Ако все пак искате семейството ви да научи аглийски, пробвайте я!
Социални играчи – Едва ли
Изненадващо за толкова малка игра, Paperback е слабо социална. Можете да не обръщате много внимание на останалите (освен когато взимат картие с точки).
Стратегически играчи – Може би
Богатият речник почти винаги взема превес в сесиите. В случаите, в които той няма значение обаче, на помощ идва добре построеното тесте.
Casual играчи – Да
Paperback е безкрайно интуитивна и изненадващо кратка и динамична. Кежуалите са в свои води.
Hardcore играчи – Едва ли
С всички допълнения от кутията и подходящата група можете да се хванете за гушите, докато играете Paperback. Иначе играта не е толкова състезателна.
