Самото гласуване има няколко особености. На първо място освен обикновените карти с цветовете на всички участници/лодки, имате на разположение и три броя карти с шапката на капитана. Ако решите да я наденете (изберете при гласуване), автоматично печелите вота. Капитанът си тежи на мястото все пак. Но за да не бъде прекалено силна, тази карта има две лимитации. От една страна, за разлика от обикновените цветни карти, тя не се връща в ръката ви след вот. Точно така, имате само три от тях за цялата игра. Използвайте ги правилно! Наред с това, ако повече от един играч използва този коз в едно и също гласуване, двете карти се обезсилват и вотът се решава от останалите.
Първият играч в Lifeboats също играе доста важна роля. Всички равенства се решават от него и това е ресурс, който трябва да използвате колкото можете повече, когато е ваш ред да отсъждате. Особено при сесии с четен брой играчи е много характерно да са налице два лагера и съответно да има много равенства. Така например във втората фаза можете да настроите само половината от участниците да гласуват като вас и по този начин да обезсмислите вота на останалите, защото гарантирате победа дори при равенство с дървения диск на първия играч. Освен ако някой не извади капитанската шапка или не реши да ви забие нож в гърба, разбира се – Lifeboats предлага доста възможности за маневриране!
Тук ще се отклоня малко от резюмето на правилата, за да отбележа, че преговорите са причината Lifeboats да е доста противоречива игра. От една страна социалният елемент, който те застъпват, е основополагащ за играта и е това, което я прави уникална и интересна. На практика Lifeboats няма истински геймплей – движението на играта зависи единствено от решенията на играчите, а те се вземат на базата на предложения, преговори и обещания за съюзи. Това предполага две възможности, обаче. Ако групата ви бъде погълната от атмосферата на играта и веднага започне да планира, да се разделя на лагери и да дискутира възможностите, Lifeboats може да бъде много интересно преживяване.
От друга страна обаче, играта е безкрайно неподходяща за групи, които обичат да се водят от стриктни правила и не могат да понесат отговорността да „изградят“ основата на сесията си. Ако социалната интеракция не е налице и сте участник в игра, в която всички мълчат и не преговарят, Lifeboats би изглеждала като една отчайващо скучна и малоумна игра. С други думи, тя разчита много на активността на играчите – ако тя е ниска, качеството на сесиите също пада драстично. Отделно, отблъскващ фактор е, че Lifeboats не е за сръдливковците. В играта има тонове прецакване и ако нямате нервите да издържите постоянните нападки между играчите, ще останете меко казано разочаровани.
Но достатъчно по темата за сърдещите се – аз не ги харесвам така или иначе! Последната фаза на Lifeboats включва местене на моряците от лодка на лодка. Макар и да не много тематично (то цялата игра е бая абстрактна така или иначе), това ви дава възможност да прецакате допълнително останалите, както и да прецакате себе си, ако не внимавате. Тъй като с напредването на лодките някои моряци преценят, че имат по-големи шансове за оцеляване другаде, всички трябва да свалят от лодките по една фигурка и да я метнат на друго място. Тази фаза е единствената възможност на изостаналите играчи да настигнат останалите, но към края на играта внася известна доза случайност, тъй като е възможно да нямате друг избор, освен да се удавите.
Освено горепосочения негативен елемент на Lifeboats от гледна точка на слабо социалните групи, играта страда от още един съществен недостатък. Напълно възможно е (особено с по-големи групи) един или повече от играчите да бъдат на практика елиминирани от състезанието, дори и да имат още фигурки в лодките. Тъй като Lifeboats не е най-кратката игра на света (тя спокойно достига 90 минути с шестима), това автоматично означава, че тези участници няма да си прекарат особено добре в оставащото време. Макар повечето групи сами да балансират този момент (има смисъл да прецакваш най-силния, а не най-слабия играч), в доста от сесиите с максимален брой участници е налице частична елиминация.
Причината, поради която аз лично много харесвам Lifeboats е, защото тя е нещо като частта с водене на преговори от Игра на тронове, без излишните четири часа битки, диваци и планиране. Чистите преговори са изключително любопитни за хора, които обичат социалната интеракция и нямат нищо против да бъдат прецакани без основание – играта няма да ви защити чрез някакви балансиращи елементи, но пък ви дава абсолютна свобода в това как ще напакостите на останалите. Да, Lifeboats не е „честна“ и може да не допадне на всеки с това, че няма геймплей извън комуникацията между играчите, но това ме спира да я харесвам именно поради тези причини.
Lifeboats не е от заглавията, които мога с лека ръка да препоръчам на всякакви играчи. Причината е, че има определена група от хора, които със сигурност няма да я харесат, просто защото е относително тежка за игра и може да бъде безкрайно изнервяща, ако позволите да ви засегне до такава степен. От друга страна, ако нямате проблеми с това да загубите няколко приятели в процеса на игра, тя може да ви предложи доста интересно социално преживяване. Именно затова днешната ми препоръка е под условие – внимавайте в коя от горните групи сте, защото ако попадате в първата, следва да бягате надалеч!
ДАЛИ ЩЕ МИ ХАРЕСА?
Семейни играчи – Едва ли
Трябва да имате доста вяра в семейството си, ако решите да пробвате Lifeboats с тях.
Социални играчи – Да
Играта няма нищо друго, освен чистата комуникация между играчите. Пригответе се за преговори!
Стратегически играчи – Може би
Късметът започва да играе роля чак към края на Lifeboats. Ако умеете да използвате убеждаването като стратегия, тя ще ви допадне.
Casual играчи – Може би
Продължителността на Lifeboats може да е малко над поносимата от тази група, но за сметка на това играта е лесна за навлизане.
Hardcore играчи – Едва ли
Може да се поспори, че точно тази група би харесала играта най-много, защото предполага доста потрошени нерви. Извън това, тя не може да предложи кой знае какво на супер състезателните.
