Отговорете ми на един въпрос – обичате ли приятелите си? Приятно ли ви е да прекарвате времето си с тях в спокойни вечери или сладки разходки? Немислимо ли ви се струва да им крещите през масата, да се карате и отчаяно да се опитате да ги убедите да застранат на ваша страна? Ако отговорът на всички тези въпроси е „да“, моля най-учтиво да затворите прозореца и да продължите с деня си. Тук няма да намерите нищо, което да подпомогне запазването на тези приятелства. Не ме обвинявайте после – продължавате на своя отговорност!
Добре, след като отсяхме скучните хора, редно е да ви обясня за какво сме се събрали днес (метафорично, разбира се). Предстои ви да се запознаете с революционния нов продукт, който ще ви помогне да се оттървете от всичките си досадни социални контакти по най-забавния възможен начин. Подгответе се за нещо, което ще промени живота ви из основи – няма да станете по-общителни или дипломатични, но ще научите как да решавате проблемите си чрез изхвърляне на хора в морето. Пригответе се за чудото, наречено Lifeboats!
Оригиналното заглавие на Lifeboats – Seenot im Rettungsboot, е точно толкова непроизнасяемо, колкото и последната дума. Съвсем противно на подвеждащата реклама в миналия абзац пък, играта никак не е нова – тя се пръква в далечната 1993-та. И макар да е възрастна почти колкото мен, Lifeboats остарява значително по-добре. Характерна със строго социалния си геймплей, задвижван изцяло от преговорите между играчите, тя е основополагащо заглавие, което често получава оценки в двете крайности. В следващите редове ще имате възможността да прецените вие на кой бряг бихте застанали.
Изборът на бряг не е само метафоричен преход от интрото на статията към съществената ѝ част, с леко намигване към сексуалната ориентация на вас, читателите, обаче. Той е и крайна цел в Lifeboats. За добро или за лошо, началото на играта хваща участниците в най-неподходящия момент – корабът, на който те са били екипаж доскоро току-що е потънал, а самите моряци са намерили спасение в старите, изгнили лодки. Тъй като те не са много надеждни и пропускат вода, съвсем обичайно за подобна кризисна ситуация, първото нещо, което се случва е различията между хората да изплуват на преден план и те да започнат да се спасяват поотделно (без значение, че по този начин обричат останалите, разбира се).
Преди да отворите кутията на Lifeboats, може да сте приятели с всички останали, но от момента, в който скочите в лодките, всеки трябва да започне да мисли за своите човечета. Целта ви в играта е да закарате колкото се може повече от тях до близките острови, като това не можете да постигнете по никакъв друг начин, освен с тънко маневриране в общите дебати между играчите и надхитряването им. Трите острова на края на игралното поле носят различно количество точки, така че следва и да внимавате за моряците, които с останалите достигат до безопасността. Наред с това разполагате с офицери и обикновени моряци, като първите са по-важни, съответно носят повече точки при спасяването им.
Началната фаза е относително най-сложната в Lifeboats. В нея играчите трябва да поставят лодките си на полето, а след това и моряците си в тях. Макар това въобще да не е трудно от гледна точка на правила, е хубаво да знаете какво правите, тъй като поставянето на моряците е ключово за самата игра. Ако имате прекалено много на едно място, рискувате да бъдете игнорирани от останалите при преговорите, а ако ги разпределите прекалено тънко, тежеста на гласа ви при вземане на решения се намаля. Хубавото е, че играта разполага със страхотно написани и оформени правила (рядко изричам тези думи), а полетата със съкратени инструкции на всяка страница са гениална идея – така не само можете да се консултирате набързо с книжката, но ако имате още въпроси, пълните правила са на същата страница. Силно препоръчвам книжките на Argentum Verlag като пример за други компании (FFG, вас гледам!), на които им липсва този стил на оформяне.
Справите ли се с подготвителната фаза обаче, останалото е лесна работа (а и вие сте умни, вярвам във вас!). Lifeboats има само три фази, които се повтарят докато всички лодки стигнат до островите, или докато последната от останалите потъне. В тях решавате коя лодка ще получи теч (обикновено последвано от викове и закани от страна на пострадалите играчи) и коя лодка да се придвижи (обикновено последвано от викове и закани от страна на пострадалите играчи), след което част от моряците имат възможност да сменят местата си в лодките (обикновено последвано от викове и закани от страна на пострадалите играчи).
Принципът „всеки за себе си“ важи с пълна сила в Lifeboats. Въпреки това обаче, моряците не са загубили последната си капка хуманност и за неща като това кой да бъде изхвърлен от лодките и изяден от акулите, използват съвсем демократична система за гласуване. В първите две фази на играта често ще ви се налага да участвате в общите избори. Например при избора на лодка, която да протече (не особено тематично, зная), всички участници гласуват с цветните карти, които притежават. Естествено желанието ви би било това да стане в лодка, в която няма ваши моряци, но това често е по-трудно, отколкото звучи. Тъй като никой не иска да ви помага, обикновено се нуждаете от силни аргументи в своя полза. Коалициите може да не са необичайни, но не очаквайте да се задържат дълго – в Lifeboats никой не ви е приятел.
Интересното идва когато ви се наложи да сложите от готините дървени маркерчета за течове в лодка, в която вече няма свободно място. Изхвърлянето на доскорошните ви колеги моряци зад борда е нещо, което просто трябва да приемете (а ако сте задници, можете и да му се наслаждавате). Както всеки друг спор в Lifeboats, и тук ще ви се наложи да гласувате, но особеното е, че в този вот участват само тези играчи, които имат поне един моряк на съответната лодка, а от общия им брой зависи с колко гласа разполагат те.
