Разделението на всяка сесия на Entropy на рундове с по четири хода всеки не е случайно. Играчите имат възможност да изиграят и евентуално реализират (ако не се сблъскат с някой друг) точно четири карти с умения, преди реалността да се разруши и да настъпи тотален хаос. Преведено, това правило означава, че ако не успеете да грабнете фрагменти през рунда, тестето в средата на масата ще се размеси и ще трябва да започнете отначало. На практика геймплеят на Entropy представлява нещо като поредица от кратки и рисковани стратегии, в които се опитвате да се шмугнете между капките, да реализирате едно-две умения в правилната поредност и да избягате с някой друг фрагмент – ваш или не, не винаги има значение, защото частите са ценен ресурс.
Безспорно в много от случаите късметът играе сериозна роля – ако всеки фрагмент, който изтеглите на сляпо е от вашата реалност, можете да победите за два хода. От друга страна парчетата от пъзелите могат да се отнемат от другите, преди да бъдат заключени от тях, съответно е налице ясно изявена контра-стратегия. Важното в случая е усещането за запазване на прогреса – каквото и да правите, искате то да стане преди четвъртия ход, защото в противен случай ще загубите всичко при разбиването на реалността.
За доминацията ви в Entropy помагат две от специалните карти – anchor и vortex (втората е опционална). Едната помага за избягването на сблъсъци с други играчи, а другата внася една идея повече хаотичност (съответно тематичност – все пак сте в нестабилно измерение, където мазалото е гарантирано), тъй като само чрез нея можете да „отключите“ фрагментите на някой играч и да го спрете, ако е на път да победи. И тъй като споменах опционалното съдържание, редно е да се спра на една важна особеност на Entropy. Съдържанието на базовата игра е доста любопитно, но ако трябваше да поставя оценка само на него, не съм сигурен дали щях да я препоръчам (spoiler alert – ще я препоръчам).
Причината Entropy да ме спечели от една страна беше безбожно яката концепция и арт. Да, темата обещава много и може би е малко разочароващо, че играта не е по-голяма и с повече възможности да развие и покаже повече от този як свят. От друга страна доразвиването на вселената не пречи да продължи в друга игра (nudge nudge, Rule & Make). Може да не ви се стори така, но най-силната страна на Entropy е Ronin разширението. То разказва за един друг обитател на Nexus, който се лута в нестабилното измерение от толкова време, че неговият свят е отдавна изчезнал. Задачата на този загубил предназначението си воин е да събере трите wild карти, заедно с парче от която и да е друга вселена и просто да се махне от нестабилното измерение.
Може да не звучи като много, но включването на тази роля доста изменя геймплея на Entropy и след няколко сесии няма да има игра, в която никой да не иска да бъде легендарния воин с тъжна история. Тъй като неговата цел е доста по-трудна, той има едно умение повече и в ръцете на опитен играч може да е доста брутален за останалите участници. От друга страна всички искат wild фрагментите и ако не внимавате, много лесно можете да станете лесна мишена и стъпало към победата за друг играч. Лично според мен ронинът е задължителен след няколко интродукционни сесии, защото разчупва доста базовата игра и внася един допълнителен пласт разнообразие.
Наред с това, допълненията към Entropy, които можете да намерите на сайта на Rule & Make са приятна изненада и доказателство, че авторите наистина са вложили доста в играта си. Книжката с историите на персонажите поне за мен беше задължителна, защото в нея е най-важният фрагмент (хе-хе) от света на играта. Наред с това дигиталното допълнение съдържа соло вариант и саундтрак, които не са кой знае какво, но все пак са приятно допълнение.
Ред е на лошото в Entropy. На първо място вече споменатият перфектен брой участници донякъде ограничава играемостта (мерси спелчек, знам, че това не е дума) на Entropy. Да, нищо не ви спира да я извадите при шестима около масата. Не, няма да останете очаровани. Основният геймплей на играта също не е кой знае какво – все пак говорим за нещо като glorified филър, който може да задържи вниманието ви известно време, но рано или късно комбинациите в него се изчерпват. Предполагам, че за повечето хора Entropy няма да бъде толкова интересна, колкото ми беше на мен, просто защото играта изглежда много обещаващо, но може да ви писне бързо.
Долната оценка безспорно е една от най-субективните, които съм давал. Entropy е поредният филър, който може и да забележите и харесате, а спокойно можете и да пропуснете. Имайте го предвид, преди да я пробвате. Играта не предлага кой знае колко оригинален геймплей, но за сметка на това е изненадващо интересна като арт оформление и история. Именно с последното ме спечели тя – идеята за събирателното измерение, от което всеки иска да излезе със зъби и нокти, е нещо, на което не мога да се наситя.
ДАЛИ ЩЕ МИ ХАРЕСА?
Семейни играчи – Може би
Играта е достатъчно лесна, за да се котира в семейна обстановка, но все пак интригата идва при по-състезателните групи.
Социални играчи – Да
Entropy не е типична социална игра, но все пак има доволно количество интеракция между участниците.
Стратегически играчи – Може би
В играта има прилична доза късмет, но в повечето случаи няма да минете без малко стратегия.
Casual играчи – Да
Entropy има леки правила и е достатъчно интуитивна, за да можете да я извадите, когато искате да пробвате нещо неангажиращо.
Hardcore играчи – Едва ли
Макар да е състезателна, играта има една идея повече късмет, отколкото е нужно, за да допадне на тази група.
