Доколко разчитате на света около себе си? Можете ли да си представите всичко, което познавате да рухне, реалността ви да се раздели на мънички парчета и да попаднете в паралелна вселена? Такава, която помещава в себе си размити елементи от много светове. В която да разберете, че не само съществуват други вселени, невероятни измерения с невъобразимите им обитатели, а и същите тези обитатели разтъркват очите си невярващо, точно като вас, без да имат идея какво се случва около тях. Нещо повече – ще намерите ли сила да се преборите с тези странни създания, идващи от алтернативни светове? Е, ще ви се наложи, защото от събирателното измерение на Nexus ще излезе само един!
Не, това не е концепция за донякъде оригинален сай фай филм (каквито липсват напоследък), а кратката предистория на интересния филър на Rule & Make – Entropy. Тази малка кутия съдържа игра с карти, която обещава много със странната си тема и завладяващите си илюстрации. В нея е поместена комбинация от нещо като set collection, нещо като мемо игра и нещо като социална дедукция и прецакване на останалите. Финалният резултат, досущ като света на Nexus, може да е нестабилен, но определено е достатъчно оригинален, за да привлече вниманието ви.
Участниците в Entropy са представители на различните светове, смесили се след разпадане на реалността. Резултатът е слабо стабилно пространство, наречено Nexus, от което всеки иска да излезе колкото се може по-скоро, защото то има навика да се рестартира. Ако не успеете да намерите разкъсалите се парчета от вашата реалност, може да си останете завинаги в това негостоприемно и непостоянно измерение. Безспорно темата на Entropy звучи като основа за доста задълбочена игра, залагаща на историята, но съдържанието на кутията ѝ (едно голямо тесте карти) подсказва по-скоро за лек филър.
Интересните елементи на Entropy се проявяват не само в историята на играта, обаче. Първото доказателство за това са персонажите – петимата представители на разпадналите се светове не само изглеждат коренно различно, но и притежават индивидуалност, характерна за тяхната реалност. В началото на играта всеки от участниците получава по един от тях. За първоначалното създаване на Nexus ви трябват картите със световете, съответстващи на всеки от персонажите. Крайната ви цел е да съберете пред себе си тези четири фрагмента и, сглобявайки ги, да се върнете в своя свят.
Всяка вселена се състои от четири карти, подреждането на които разкрива страхотна гледка от съответния свят. Наред с тях в мазалото на тестето (Nexus) се добавят и определен брой wild карти, които могат да послужат за довършване на всяка вселена – не винаги е нужно да намерите абсолютно всички парчета от персоналния си пъзел. Участниците започват с по една случайно подбрана карта – ако сте късметлии, може да започнете с преднина от едно парче! Самата игра се разделя на рундове, съдържащи по четири хода. По време на тези ходове играчите използват уменията си, за да търсят, разменят и крадат картите с фрагменти, както от общото тесте в средата на масата, така и от опонентите си.
Безспорно в центъра на Entropy стоят картите с действията – целият геймпей се върти около успешното им реализиране. Повечето възможни ефекти на тези карти са еднакви за всички играчи, с изключение на най-силното умение, което е уникално за всеки персонаж (а и тематично за вселената му). Ефектите на картите с действията обаче са нищо, ако не знаете кога да ги играете. Това е така, защото всяка от картите има инициатива. В първата част от хода си всеки неволен пътешественик в пространството тайно избира картата, която иска да използва. След разкриването на всички действия, играчите реализират само тези, които не са се сблъскали с някой от останалите – равните по инициатива карти се изключват взаимно. С други думи едната част от Entropy изисква от играещите я да предвиждат ходовете на опонентите си, а в определени случаи дори да ги блокират нарочно чрез сблъсъци.
Тъй като харесвам интеракцията между играчите, приветствам тази механика, но не мога да отрека, че точно заради нея Entropy не се справя толкова добре с различните бройки участници. Играта като че ли работи най-добре с трима и четирима, където сблъсъците са по-скоро целенасочени и вършат точно дадената им от дизайнерите роля – на внасящи конфронтация събития, които можете да планирате. Що се отнася до сесиите с повече от четирима, там взаимното прецакване е нещо, с което просто трябва да се примирите. То забавя играта донякъде, а и не е особено забавно, защото при лош късмет може да унищожи шансовете на даден играч за победа. При двама пък отпада елементът на търсене на картите, тъй като те могат да бъдат само на две места (с други думи, не играйте Entropy с двама).
Добре де, но с какво са толкова важни тези умения? Петте базови умения в Entropy ви позволява да теглите нови фрагменти от нексуса (общото тесте), да разменяте тези, които вече имате за по-желани, да крадете тези на останалите, както и най-важното – да заключвате фрагментите от вашата реалност. Последното умение, с което разполагате е свързано с персонажа ви и правилното му ползване е доста по-ефективно от обикновените карти. Макар да е само една карта, специалната ви способност коренно променя стила на игра не само за вас, но и за останалите около масата. Някои от неволно попадналите в Nexus притежават умения, с които всички трябва да се съобразяват и да контрират. С други думи Entropy е игра с многопластова интеракция, в която не можете да игнорирате действията на останалите за дълго.
