Пиратската тема никога не ми е била особено любима, защото когато говорим за настолни игри, рядко може да намерим заглавие, което да представлява нещо различно от плячкосване с кораби. Не казвам, че не бих харесал някоя игра само заради пиратската тема, а че е трудно да се направи такава, която да е оригинална.
Днес ще ви представя Dread Curse – нестандартна игра с пирати, която насочва вниманието ни не към самото плячкосване, а към това какво става след това. В нея влизате в ролите на екипажа на пиратски кораб, който вече е пленил съкровището, а сега остава „лесната“ част – да го раздели.
Играта е дело на една от любимите ми компании за настолни игри – Smirk & Dagger Games, които са верни на името си и винаги включват елемента на конфронтацията в заглавията си. Което ме устройва! Dread Curse не прави изключение и е интересна комбинация от игра с карти, които прецакват останалите, и разпределяне на различни роли с уникални умения.
Най-големият плюс на играта е начинът, по който е реализирана темата. В центъра на играта (и масата) стои торбата с плячкосаните монети, които екипажът трябва да разпредели. Тъй като алчността е в природата на пиратите (а понякога и на играчите), никой няма намерение да дели по равно краденото злато.
С други думи целта ви в Dread Curse е да съберете най-много злато, но интересното е, че играта не е ограничена от рундове, а можете да „излезете“ по желание по всяко време. Макар да няма много тематичен смисъл (скачате от кораба ли?), тази механика прави играта напрегната – никога не знаете кой може да избяга и дали има достатъчно злато да спечели.
Но нека започна отначало. В първия рунд на Dread Curse трябва да определите кой от вас ще заеме ролята на капитана, след което да разпределите останалите роли. Всяка карта с персонаж ви дава различно умение през следващите фази, а освен това определя и реда, в който ще ровите в торбата.
Уловката е, че първият капитан получава прокълната монета, която му пречи да спечели играта, докато не се оттърве от нея. По мое мнение това е едновременно тематично и внася нещо като мини игра, в която можете да прецакате останалите членове на екипажа доста сериозно ако използвате монетата правилно. Важно е да се отбележи, че в торбата има още една прокълната монета, но само едната е на масата в началото на играта – другата можете да изтеглите с всяко бъркане в плячката.
Както казах по-горе редът и количеството монети, които теглите се определят от ролята ви за съответния рунд. Капитанът например винаги тегли първи и може да избере да изтегли от две до четири жълтици от торбата. Уменията за теглене в Dread Curse обаче не са това, което прави играта интересна, макар и тук да имате възможност да прецаквате останалите.
Важно е да се отбележи, че монетите се държат с лице надолу през по-голяма част от времето. Макар да има умения и карти, които ви показват какво стискат останалите пирати, веднага след разкриване те отново се обръщат с лице надолу. Това е важно, защото част от играта е запомнянето на това какви монети имат приятелите ви.
След като всички около масата са изтеглили монети от торбата (и са я метнали на следващия, викайки „HARRRR!!!”), идва фазата, която разкрива същността на Dread Curse. Нали не си мислите, че ще оставите останалите членове на екипажа да задържат всички тези апетитни жълтици? Steal фазата ви позволява да присвоите от богатствата на другите около масата, а повечето от ролите имат и специален ефект по време на кражбата.
Това, което пропуснах да кажа е, че можете да крадете само от хората, които седят от двете ви страни, както и от капитана. Последният е много примамлив като роля, защото тегли повече монети и играе първи, но това се балансира, тъй като очевидно екипажът няма проблем да краде от шефа си.
Естествено трябва да имате предвид, че смяната на собствениците на монетите в Dread Curse е доста рисковано занимание, ако не сте запомнили кой от ПИРАТЕЛИТЕ (смешно е… добре де, тъпо е, но ми харесва!) ви държи прокълната жълтица. Освен това стойностите на монетите стигат до 5, което значи, че кражбата на сляпо може да се окаже доста печелившо занимание, особено ако не е много на сляпо.
