adrenaline 1Сигурен съм, че без значение дали четете тази статия заради настолната игра Adrenaline или понеже сте видели името на известната видео игра Quake, сте се пръскали на first-person пуцалки навремето (или може би още го правите, ако не сте чучаци като мен). Всеки геймър все някога се е докосвал до шуутъри от първо лице и затова няма смисъл да ви обяснявам как съм закърмен с тях – знам, че и вие сте „били глави“ по залите. Най-популярният жанр видео игри все още е релевантен, но в света на настолните заглавия Adrenaline тепърва трябва да му проправя път.

Задачата на хърватския дизайнер Филип Недук (Goblins, Inc.) и Czech Games Edition е била доста трудна само поради тази причина, но наред с това една от любимите ми компании се е нагърбила с идеята да реализира Adrenaline със стандартни евро механики… Не очаквахте тази комбинация, нали? Хрумката определено е необичайна, а финалният продукт е едно от заглавията, заради които чаках с голямо нетърпение изложението Essen Spiel ’16.

Причината, поради която изпитвам особено чувство на любопитство когато отварям игра на Czech Games Edition, e че чехите имат собствен стил – техните заглавия винаги имат известна доза хумор, без значение дали летите в космоса или правите асоциацииAdrenaline не прави изключение – още от първата страница на книжката с правилата ще забележите, че тя не се взима особено на сериозно. Историята на играта (брутално бъдеще, петима бойци, смъртоносна арена, all that good stuff) е прекъсната от един от персонажите, с които ще се пуцате в Adrenaline. Лилавата мацка с име Вайълет и слабост към чипс и експлозивни оръжия (в този ред) ви превежда през десетината страници с правила, като доста често пропуска досадните такива и ви обяснява набързо какво да правите.

Дори и без намесата на необосновано разголената участничка в мелето, правилата на Adrenaline са последователни и лесни за научаване. Може би защото са доста интуитивни – голяма част от елементите на играта се държат точно по начина, по който очаквате. Действията например са супер прости – можете да тичате из тесните коридори и стаи на модуларната арена, можете да грабите от пръснатите по земята патрони, оръжия и power ups, можете и (съмнявахте ли се?) да нанасяте болка на опонентите си по всякакви (не)приятни начини. И това е всичко. Готови сте да се хвърлите в мелето.

Съвсем стандартно за fps жанра, започвате играта на един от няколкото spawn point-a, без оръжия и само с няколко пълнителя под формата на цветни кубчета. Можете да тичате насам-натам, но е добра идея да грабнете някакво пушкало от рано, защото е далеч по-приятно да раздавате, отколкото да получавате тупаници. Тъй като за „вдигането“ на търкалящите се по земята оръжия и патрони ползвате едно и също действие, Adrenaline още на първия ход ви показва колко е просто да ги грабите и да пристъпите към осакатяването на останалите играчи.

Оръжията в Adrenaline са толкова много, че имат собствена книжка с правила! Не се бойте обаче – няма да ви се наложи да ги учите всичките. Играта ползва символи и по нестандартния размер карти ще намерите донякъде лесни за разчитане инструкции, с които свикнете ли, ще намалите прибягването до книжката за обяснения. Якото е, че всяко от над двадесетте оръжия не само е уникално, но и има поне един алтернативен начин на ползване. Тоест вариациите болка, които можете да разпределяте върху останалите участници, е толкова голяма, че дори най-активните привърженици на 50 Shades of Grey ще завидят на арсенала на играта.

Окей, но къде точно са стандартните „евро“ механики? Преди да започнете действителната стрелба в Adrenaline, играта изглежда няма такива – имате собствен персонаж, движите се по карта чрез система от действия и събирате оръжия, патрони и други благини. Решите ли се да дръпнете спусъка (или да размахате чука/меча), Adrenaline придобива малко по-различен вид.

За това спомагат таблата на участниците, които отмерват точките живот или по-точно казано – точките нанесени щети. Когато стреляте, хвърляте огън, сечете, мятате гранати, електрифицирате или по друг начин наказвате другарите си около масата, слагате съответния брой симпатични жетони, изобразяващи капки кръв, на личното табло на опонента си. Стигне ли се до неизбежната смърт на един от бойците в арената, се разпределят точки според това кой от останалите играчи държи мнозинството от нанесени щети. Естествено Adrenaline нямаше да бъде никакъв fps, ако нямаше бонуси за first blood, killshot и double kill (с морална добавка, ако ги озвучите със съответните викове).

Това означава, че в Adrenaline печелите точки (съответно играта), като активно и постоянно се състезавате с опонентите си за това кой ще има най-голяма полза от „отбелязването“ на точките на дадено табло на играч (под „отбелязване“ имам предвид бруталната му и кървава смърт чрез чук по главата например). Тоест основната механика на играта е… area control? С тази разлика, че зоните, които контролирате всъщност представляват бойци в арена и активно се опитват да избягат от вашия „контрол“ („контрол“ = пердах, вече трябва да сте схванали идеята…).

"BOOM! Headshot!"
„BOOM! Headshot!“