Разбира се, като всяко друго заглавие, и „Игра на тронове“ има своите слаби страни. На първо място не мога да пропусна лекият дисбаланс, който е налице между двете фракции. Като добавим към това и факта, че късметът играе голяма роля в играта, могат да се получат доста ситуации, в които колкото и гениална да бъде вашата стратегия, няма да имате шанс да спечелите. Мога да дам за пример картата Железния трон, която е неутрална и присъства в двете тестета. Тя позволява на играча, който я контролира, да печели надмощие винаги, освен ако и другия участник няма същата карта на полето. Ако единият играч я има от началото на играта, а другият – не, защото е на дъното на тестето му, това изначално може да наклони везните в полза на първия. Разбира се, това е пренебрежимо, защото малко или много късметът прави подобни игри с карти наистина интересни, но все пак понякога играта може да остави впечатление, че е зле балансирана. Но тъй като е трудно да се постигне разнообразие без да има малко дисбаланс, не считам, че това е основен проблем.
Има едно нещо обаче, което според мен е малко недомислено и ненужно в „Игра на тронове“. Това е правилото за уникалните карти – една част от картите с герои в тестетата на домовете се повтарят по два пъти и тъй като те са уникални, ако първият ви Еддард Старк умре в битка и отиде в „гробището“, вие няма да можете да изиграете втори, докато първият се намира там. Има логика – ако някой известен герой е загинал, не е особено тематично обосновано да се появи неговият брат близнак, който има абсолютно същите умения. На практика обаче това може да създаде доста неприятни ситуации, при които ръката ви е пълна с копия на покосени персонажи, които не само са напълно безполезни, но и дори ви пречат на по нататъшното развитие. Донякъде това е избегнато с правилото, че копията от един и същи герой могат да се използват за спасяване на персонажа от унищожение, но все пак не са малко ситуациите, в които ще държите в ръката си един наистина мъртъв герой.
„Има само един бог. Казва се Смърт. На Смъртта казваме само едно – не днес!“
Все пак добрите страни са далеч повече от лошите. Не мога да не спомена тематичността на играта – от всяко заглавие с името „Игра на тронове“, което съм опитал до сега буквално се лее тематичност и това прави изключение. Всеки детайл около компонентите е изпипан, а на пръв поглед лошата идея за снимки вместо илюстрации е реализиран изключително внимателно, като всяка картинка е много точно подбрана и напомня много на сериала. В процес на игра си личи колко много „Игра на тронове“ прилича на телевизионната поредица – героите и местата, наредени на масата ще създадат впечатлението, че пред вас са бойните полета на Вестерос или тъмните улици на Кралски чертог.
Достъпността на „Игра на тронове“ също е нещо, което ми направи голямо впечатление. Правилата са достатъчно лесни за научаване, за да не отблъснат новите играчи, а времето за изиграване е в рамките на нормалното – след като опознаете правилата, една игра ще отнема по-малко от час. Ако я харесате и правилата не ви се сторят много сложни, винаги можете да закупите и оригиналното издание, което ще ви предложи повече домове, както и вариант за четирима играчи. Българските издатели от Фантасмагория са се погрижили за тези от вас, които се решат да изпробват и двете игри, защото в края на книжката с правилата ще откриете талон за 20% отстъпка от Core Set-a на A Game of Thrones LCG.
Искам да поговоря и за приликите и разликите на настоящото издание на „Игра на тронове“ и оригиналната картова игра – A Game of Thrones LCG, излязла през 2008-ма, защото определено ще възникне въпросът коя от двете да изберете. Няма правилен отговор на този въпрос, но новото издание е създадено с идеята да се опрости малко оригиналната игра, като по този начин тя да може да достигне по-широк кръг от играчи. Именно за това бих препоръчал НВО изданието на всички, които не са играли A Game of Thrones LCG, защото то въвежда много по-лесно играчите в елементите на играта. Преводът на новото издание на български език също спомага много за достъпността на „Игра на тронове“. Въпреки различните езици, аз имах надежди, че двете игри ще могат да се комбинират, но за жалост поне официално не могат да се правят общи тестета.
„Животът е изпълнен с възможности.“
Ако трябва да съм честен, исках да изпробвам НВО изданието на играта, главно защото имах съмнения, че тя няма да бъде кой знае какво и няма да си струва да се играе, при наличието на оригиналната версия. Радвам се, че мога да заявя, че повечето ми притеснения са били напразни. Новото издание на „Игра на тронове“ е един интересен член на семейството настолни игри, посветени на вселената на Джордж Р.Р. Мартин, защото заема едно много нужно място сред тях. За мнозина тежкият Living Card Game формат на оригиналната игра, който включва периодични разширения и нужда от постоянно занимание с играта не е най-подходящото решение. Именно тук идва и новото издание – то е нещо като първа стъпка в по-голямата и тежка версия. Можете спокойно да изпробвате НВО изданието и ако прецените, че ви хареса, да минете на по-сериозната версия, а ако не ви допадне, ще имате една доста добра самостоятелна игра.
Като цяло заглавието ме остави с доста позитивни впечатления и ме изненада приятно. Макар и да не внася особено оригинални и нови елементи и да прилича на предшественика си, играта е много сполучлива настолна адаптация на популярния сериал. Ако харесвате поредицата „Игра на тронове“ и най-вече неговата телевизионна адаптация и търсите подходяща игра за двама, няма да останете разочаровани. Наистина бих препоръчал играта първо на феновете на сериала, заради това, че е изключително тематична и едва ли би била интересна за някой, който не го следи. Но ако тепърва навлизате във вселената на Джордж Р.Р. Мартин, „Игра на тронове“ би била доста подходяща за свободното време между гледането на филма.
„Ходор!“
