Има един определен тип настолни игри, които съществуват, откакто го има и хобито като цяло. Така наречените „dexterity games” или игри на ловкост са сред първите настолни игри и поджанрът като цяло се запазва и сред модерните игри. Най-известната такава, разбира се е Jenga, заедно със всичките си разновидности. Въпреки че ги има от край време, тези игри не са особено популярни сред играчите на настолни игри, може би защото не се вписват в стандартните представи за хобито. Другият им голям проблем е, че в повечето случаи се възприемат като игри за деца и може би това е причината и аз самият да ги избягвам. В последно време обаче, някои доста успешни заглавия като Escape: The Curse of the Temple и Space Cadets: Dice Duel поставиха на масата елемента на игра в реално време и популяризираха игрите на ловкост. Защо ви казвам всичко това? Защото докато гореспоменатите заглавия излизат едва в последните няколко години, има една игра, която още през далечната 2003-та година успява да се наложи като една различна игра на ловкост. Става дума за Убонго, която беше издадена тази година на български език от нашите партньори и приятели от Фантасмагория.
Убонго, освен че има странно име, е и странна игра. Ако до сега съм ви представял настолни заглавия, в които основни са били стратегия и тактика, или парти игри, чиято цел е социалната интеракция и свободата на играчите в комуникацията им, то Убонго наистина е нещо различно. Макар и съвсем класическа игра на ловкост, тя не е насочена изцяло към детската аудитория, защото мнозина от вас ще разпознаят в нея една от най-популярните игри въобще, а именно – Tетрис. Когато разбрах, че следващата игра, която ще ревюирам е именно Убонго, бях доста развълнуван и нямах търпение да я изпробвам, не само защото това е първата игра на ловкост, която играя въобще, а и понеже тя беше сред заглавията, които искам да изпробвам от известно време. Но няма да ви занимавам повече с моите вълнения и това как точно играта е променила вечерта ми. Да пристъпим към нея!
Какво е Убонго? Може би най-доброто обяснение е, че тя представлява пъзел в реално време. Както споменах, играта много напомня на Тетрис, защото през повечето време ще правите именно това – ще редите разноцветни парчета в определени форми. А това ще става, докато малък пясъчен часовник отброява време, след изтичането на което няма да можете да спечелите точки. Но нека започнем малко по-назад с правилата. Първото нещо, което ще откриете в странната, украсена с африкански рисунки оранжево-червена кутия на Убонго, са така наречените табла със задания. Въпреки че по тях няма да видите никакъв текст и на пръв поглед ще изглеждат неразбираеми, много бързо ще се ориентирате. На всяко от 36-те табла има по шест различни символа и ред с определени части срещу тях, както и форма, в която трябва да ги наредите. Идеята е много проста – с комплекта от части срещу всеки символ трябва да запълните формата.
Това, което веднага ще ви направи впечатление, е колко много комбинации ще можете да сглобите в Убонго. Реалната бройка на заданията, които можете да срещнете, е внушителните 432, като те са разделени по равно на лесни (с три части) и трудни (с четири части). Самите части са дванадесет и сред тях ще разпознаете някои форми, използвани от Тетриса, но има и такива, които са малко по-нестандартни. Именно тях ще проклинате (визирам оранжевото, меко казано го мразя), докато се мъчите да им намерите място в цялата композиция, защото интересните им форми могат да застават по безброй начини. Всеки от играчите разполага с комплект от частите, но ще използва само някои от тях при заданията, като те ще варират в зависимост от зара.
