Вируси се задържат върху микропластмасите и оцеляват във водна среда
Всяка година между 4,8 и 12,7 милиона тона пластмаса влизат в океана. По-големите парчета пластмасови отпадъци се разграждат, като се разпадат на все по-малки елементи. В крайна сметка се смаляват до микропластмасови частици.
Въпросните микропластмаси лесно попадат в храната ни, питейната вода и дори във въздуха, който дишаме. Освен че увреждат човешките клетки, те служат като убежище за опасни вируси, които могат да причинят повръщане и диария.
Екип от изследователи от университета Стърлинг доказа за първи път, че вирусите могат да оцелеят и да бъдат заразни, като се прикрепят към пластмаси във вода.
Това откритие повдига въпроси относно въздействието върху човешкото здраве и потенциалните рискове свързани с него, тъй като микропластмасата може лесно да бъде погълната от някой, който плува.
Нова перспектива
Последното проучване е първото по рода си. То разглежда въпроса за микропластмасите и вирусите. Учените използват вода, взета от естествена среда. Предишни проучвания се концентрираха единствено върху предаването на такива вируси в стерилни болнични условия.
Изследователите от университета Стърлинг са използвали два вида вируси, ротавирус (RV) SA11 (човешки стомашно-чревен вирус) и вируса на бактериофага Phi6. Те са изследвали как се прикрепят към микропластмасови пелети в три различни вида вода: филтрирана повърхностна вода, нефилтрирана и повърхностна вода с добавени хранителни вещества.
Учените установяват, че вирусите, които се движат на стоп върху микропластичните пелети, са по-стабилни в сравнение с тези, живеещи във водата. Доказано е, че ротавирусът, който причинява диария и стомашно разстройство, оцелява до три дни в езерна вода, като се прикрепя към повърхностите на микропластмасите. Чрез прилепването си, тези вирусните частици са защитени от елементи като UV светлина, която обикновено ги убива.
Сериозен ли е проблемът?
Въпреки че пречиствателните станции правят всичко възможно, за да почистят отпадъчните води, изхвърлените такива все още съдържат микропластмаси, които след това се транспортират надолу по реките и се озовават на плажа.
Микропластиците са толкова малки, че потенциално биха могли да бъдат погълнати от някой, който плува. Понякога се измиват на плажа като частици с големина на леща. Те са ярко оцветени и децата могат да ги вземат и да ги сложат в устата си. Не са необходими много вирусни частици, за да се разболеете. Ако след това те се отделят от пластмасата във водата или пясъка, тяхната устойчивост в околната среда се увеличава.
В търсене на работещо решение
Това откритие може да има далечни последици за човешкото здраве по цялата планета, тъй като опасните вируси и бактерии могат да мигрират през океаните, без да бъдат пренасяни от хората.
За да разкрият повече за неизвестните опасности от заплахата на вируси сливани с микропластмаса, изследователите ще разгледат, колко дълго могат да останат заразни след това.
