Двете космически сили ще построят станция около Луната, която ще съперничи на планираната платформа-шлюз на НАСА

Русия и Китай подписаха споразумение за изграждане и работа по „Международна научна лунна станция“, която ще обикаля около Луната. Космическите сили преговаряха месеци, докато Русия обмисляше дали ще участва в програмата на НАСА Gateway за лунна космическа станция. Тя ще бъде построена от коалиция от други държави през следващото десетилетие.

Международната научна лунна станция, по която ще работят Русия и Китай е съвкупност от експериментални изследователски съоръжения. Те ще бъдат създадени на повърхността или в орбитата на Луната. Предназначението им е да поддържат различни изследователски експерименти с възможност за дългосрочна безпилотна операция с перспектива за човешко присъствие на Луната.

Подобно на НАСА, Китай търси международната подкрепа за собствените си планове за поставяне на инфраструктура на Луната. Страната реализира няколко роботизирани мисии, включително първото кацане от далечната страна на Луната и взимане на проби.

Споразумението за лунната космическа станция, подписано между Китай и Русия, бележи последното развитие в усилията на Пекин да изследва Луната заедно с конкуренти като НАСА. На последната й е забранено да работи с Китай по закон приет от Конгреса през 2011.

Борба за Космос

Русия, която поддържа дългогодишно партньорство с НАСА в Международната космическа станция, не е склонна да разшири космическия си съюз със САЩ за изграждането на новия проект. Същевременно НАСА засили усилията си да върне астронавти на Луната, чрез програмата Артемида. Част от това намерение е оглавяване на многостранен пакт, наречен Artemis Accords. Той е опит за определяне на стандарти за поведение в космоса. До този момент девет други държави са подписали споразуменията за Артемида, но Русия не е сред тях, след като САЩ се опитаха да изключат Москва от ранните преговори миналата година.

НАСА осигури споразумения с Европейската космическа агенция, Япония и Канада за работа по изграждане на космическа станция, обикаляща около Луната. Тя поиска Русия да бъде част от изграждането на тази станция, но Москва реши, че намерението е продиктувано само с цел осигуряване на въздушен шлюз, което се оказва непрактично за страната. В последствие Русия насочи вниманието си към лунните амбиции на Китай. Сътрудничеството им се превърна в един от основните приоритети през миналата година.

Служителите на НАСА и Роскосмос продължиха дискусиите за работа по Gateway, дори когато публично беше отхвърлена програмата Артемида. САЩ остава с надеждата, че Русия в крайна сметка ще се съгласи да достави въпросната платформа-шлюз. Елементът ще бъде инсталиран около 2028 г. След като Русия и Китай обявиха своето споразумение, НАСА заяви, че ще търси други възможности за доставчик и че планирането за изстрелване през 2028 г. остава непроменено.

В името на науката

Споразумението между Русия и Китай дава светлина за съвместно развитие на собствената им лунна космическа станция, което призовава за планиране, демонстрация, проектиране, разработване, внедряване и експлоатация на проекти за научноизследователски станции, включително популяризиране на идеи в международната космическа общност.

Не е ясно какъв конкретен технически принос ще направи Русия, чиято военно-гражданска космическа агенция инвестира в нова изстрелваща инфраструктура, въпреки вътрешния климат на бюджетни откази. Руският космически бюджет се нарежда на трето място в световен мащаб след САЩ и Китай.

Последната е провела разговори и с френската космическа агенция CNES като проверка на състоянието на двустранното космическо сътрудничество между двете агенции. Сред съвместните проекти в областта на климата, ръководители в Пекин и Франция са обсъдили и други потенциални области за коопериране във връзка с Луната и Марс.