Лятото е в разгара си, Черноморието отново е бойно поле за туристи, Gen Con не ни взриви чак толкова, колкото ни се искаше, а “Лигата” – любимата ви рубрика за настолни игри, предложени от хора със съмнителен авторитет, отново гостува на GameBox! Никоя от тези новини няма да видите в следващите редове! Добре де, освен това с предложенията. Не за друго, ами защото е най-интересното от изброените.

Стигнахме до юбилейния пети брой на “Лигата” и най-изненадващото е (дори за нас), че все още успяваме да ви предложим интересни заглавия, които да пробвате, ако жегата ви принуди да стоите вътре. Този месец сме подготвили такава комбинация от игри, че дори да се бяхме уговорили, нямаше да успеем да постигнем толкова голямо разнообразие от стари, нови, къси и дълги заглавия. Дет’ се вика – за всекиго по нещо!

Настоящият състав на “Лигата” отново включва Деян от BigBoxGamers и Христо от BoardDelights, наред с моя милост, а с нашите препоръки можете да се запознаете, точно сега!

Изборът на Ники

Лятото може да е доста по-вълнуващо на сцената на настолните игри, тъй като голяма част от новите заглавия се обявяват на Gen Con. За тези от нас, които не могат да се метнат до Щатите и предпочитат да следят екшъна отдалече, най-добре с крака в морето и вносна бира в ръка (може и българска, ако нямате вкус), остава само да наваксваме с това, което имаме. Е, ако някой друг Kickstarter проект реши да ни изненада с ранна доставка, също не е зле…

Scythe

лигата scyПризнавам, че донякъде чийтвам с тази игра, тъй като тя се добра до мен едва в последните дни на юли, в резултат на брилянтно водена Kickstarter кампания. За сметка на това за има-няма една седмица се превърна в най-играното от мен заглавие за месеца. Ще започна с очеизваждащото – седемкилограмовата кутия на играта съдържа най-красивите компоненти и илюстрации, които сте виждали някога. Наред с това Scythe решително си пробива път във всички класации, макар че излезе точно в отпускарския сезон. На какво се дължи този резултат? Ами, съвсем честно казано, играта е доста добра. Може би не е това, което повечето фенове очакват, защото представлява по-скоро икономическа стратегия с dudes on a map елемент и спорадична конфронтация, поръсени с доста случайни добавки (които не във всички случаи работят добре). По-голяма част от действието в нея се развива чрез стандартни евро механики и играта не успява да скрие този факт, дори с прекрасния арт на Jakub Rozalski. Това, което не мога да оспоря на Scythe, въпреки че още не съм си съставил окончателно мнение за нея, е че се справя особено добре с асиметричния геймплей – различните фракции, в комбинация с различните бордове, предоставят такова количество начини да играете Scythe, че тя едва ли ще спре да ви изненадва в скоро време.

Христо

hristo1Ако трябва да съжалявам за нещо в последната една година то е, че не back-нах кампанията на Scythe в Kickstarter… и сега ще почакам доста, за да пробвам играта. Иначе и аз като цялото човечеството в настолните игри съм ПРЕХАЙПНАТ. Към момента харесвам всичко появило се под шапката на Stonemaier Games и от това, което видях от Scythe, тя едва ли ще направи изключение. Смесицата на лека военна игра с евро механики явно е новата модна линия в хобито и звучи страхотно.

Деян

deyan1Ще, ще! Тия дни ще я пробвам. Хайпът за тази игра е толкова голям, че няма какво повече да говоря. В интернет се намират наистина хора, които останаха разочаравани малко, защото фигурките с мекове предполагаха доста голяма америтраш част. Аз нямам проблем с това, защото последно време съм по-евро ориентиран. Да. Ще, ще!

 

7 Wonders – Duel

лигата 7wdМакар да пробвах новата версия на класическата 7 Wonders още миналата година, едва в средата на тази успях да открия пълния ѝ потенциал. Играта “оправя” най-големия пропуск на оригинала – вариантът с двама, който беше интересен, но все пак доста тромав. За сметка на това 7 Wonders – Duel е точно обратното – лек и лесен прочит на по-големия си брат, който е повече от вариант и добавя много към идеята на класиката. В 7 Wonders – Duel отново поемате ролята на строител на чудеса, но този път можете да създадете не едно, а до четири от тях. Силата на играта се крие в баланса на действията, които предприемате срещу противника си – трябва да следите за собственото си развитие, но през цялото време можете да противодействате на човека срещу вас. Тъй като в играта за двама са въведени нови начини за победа, това едновременно разнообразява геймплея и предоставя нови възможности за уползотворяване на познатите ни сгради и чудеса. Драфт елементът, който до голяма степен е невъзможен (или по-скоро безинтересен) с двама играчи, е заменен с интересна система за купуване на карти. Това, което ме накара да се влюбя в играта, е повишената концентрация на директна конфронтация между играчите – всичко, което правите има влияние върху играта на противника, следователно сесиите могат да бъдат зверски оспорвани.

Христо

hristo1Изписал съм не един и два абзаца за 7 Wonders – Duel в последните няколко месеца и с риск да се повторя – играта е страхотна! От миналият декември насам това се превърна в най-играното от мен заглавие в категорията „игри за двама“ (макар вече да има конкурент). Намирам духът на оригиналната игра за запазен, като към него е прибавена повече директна стратегическа конфронтация. Да се спрете на 7 Wonders – Duel е чудесен избор. Играта докосва както хардкор геймърите, така и хора, които играят настолни игри рядко (основният ми опонент е от втория тип геймъри и стабилно ми води с четири победи). На хоризонта вече приближава и дългоочаквания експанжън (за Коледа), като аз лично се надявам той да донесе нужното разнообразие, особено откъм налични чудеса за строене. 7 Wonders – Duel е високоскоростен, стратегически трилър за двама и без съмнение една от най-добрите игри за изминалата година.

Деян

deyan1Е тук ще съм от малцинството, защото не останах супер очарован от играта. За мен е окей и смятам,че механиките са солидни, просто определено не е моята чаша горещ шоколад. Даже това е точно обратното на която и да е лека, мека и топла напитка. Играта е ледена чаша с вода, която трябва да ближеш, докато едър, но излъскан тип плеш те блъска по главата с метален прът. Поне така се чувствах по време и на двете ми игри. За мен 7 Wonders – Duel е твърде агресивна, твърде брутална и твърде непрощаваща геймърска игра, която по никакъв начин не носи приятелското отношение на класическия си оригинал. На някои хора може и да им харесва да си скубят езика с горчив сладолед, аз предпочитам да си сърбам какаото и да си събирам сини.

 

 

Изборът на Деян

Днес ще поговоря за две старички игри, една от които е на мноооого годинки, но бялата ѝ брада може да закрие лицето на повечето кутии кьосета. Другата пък е играта, която ме вкара в хобито, така че да… ще бъдат сантиментални сегменти.

El Grande

лигата egИграта е създадена през 1995 от все още хитовия дизайнер Wolfgang Kramer, като година по-късно печели престижното звание Spiel des Jahres. Това е, ако не бащата, то поне строгия учител по механиката „контрол на територии”, когото колкото и да се опитват, никога не може сякаш да бъде достойно изместен от своите ученици. Играта е стабилно дълга, но играчите през цялото време са ангажирани със случващото се… особено когато геймплеят е толкова жесток. Имам предвид – буквално жесток. El Grande е агресивна, стратегическа, динамична, елегантна и изисква изстискващо мислене. А ако вземете и новата й версия – El Grande Big Box – поносимо изглеждаща. Бях силно впечатлен и изненадан, че дори след 20 години, тя изглежда свежа и съвременна. Евалата, како.

Христо

hristo1El Grande е el pater familias в жанра на area control игрите. Това е играта синоним на жанра! Когато една двадесет годишна игра продължава да вълнува и запленява със своя геймплей, всякви думи са излишни. El Grande е игра, която всеки един трябва да опита. Нещо повече – ако сте сериозно в хобито, това е задължтелно заглавие за личната ви колекция! Забравете за зомбита, викинги, ктулу и джедайте – El Grande e с предимство! В тази игра има толкова много брилянтен и вълнуващ стратегически геймплей, който продължава да е актуален и до днес. В допълнение към написаното от колегата Дидо, ще добавя, че Big Box изданието идва с няколко допълнения към базовата игра, които са един чудесен бонус към тази жива класика в хобито.

Ники

nikieh 1Ох, къде ме върнахте… (всъщност в 2013 година, когато пробвах за пръв път играта, но си представете, че е по-назад за драматичен ефект). El Grande е не толкова бащата, колкото тръна в очите на всички дизайнери, насочили се към контрола на територии като механика. Защо? Много е просто – ако черпят вдъхновение от нея, рано или късно започват да я копират. А ако се опитат да подходят по друг начин, стигат до вариант, който отстъпва на игра на двадесет години. Новото издание пък премахва всякакви пречки да пробвате тази класика.

 

 

Age of Empires 3: Age of Discovery

лигата aoeТова е играта, която ме запали по хобито. Да, бях пробвал Цитадели и Каркасон преди това, но нито една от тях не можа да запали дори искра към обсебващия свят на настолните игри. Въпреки, че геймплеят на AOE3 няма абсолютно нищо с оригиналната видео игра, това все още си остава една от най-добрите игри с поставяне на работници, които можете да откриете. За съжаление, в момента се намира единствено новото издание и то на нечовешка цена, но ако инвестирате в това забавление, гарантирам, че ще се изплати. Ама гледайте и да ядете нещо, де. Всъщност, за какво ви е. Яденето е надценено. Age of Empires 3 – не.

Христо

hristo1Ох, Дидо докосна една тънка струна в мен с изборът си този месец. Още едно заглавие, превърнало се в нарицателно име за цял жанр. Age of Empires 3: Age of Discovery е поредната игра, която смело поставям в графата „задължителни“. В играта, смятана от мнозина за един от родоначалниците на worker placement жанра, ще откриете още купчина от любимите ви механики – area control, set collection, special powers. Или казано иначе – както и El Grande, така и Age of Empires 3: Age of Discovery е игра, от която може да научите много. Не съм играл оригиналното издание на играта, но съм безумно щастлив и горд собственик на новата “deluxe” версия (smiley face). Нещастен е портфейлът ми, но пък парите са преходни. А и да допълня Дидо – прекаленото ядене е вредно. Прекаленото игране на страхотни настолните игри като Age of Empires 3: Age of Discovery не е…

Ники

nikieh 1Знате ли кое друго е надценено, освен яденето? Видео игрите. Age of Empires 3: Age of Discovery може да носи името на едно класическо дигитално заглавие, а заедно с него и славата му, но това е най-малката причина да я пробвате. Това, което искам да кажа е, че славата на настолната игра съвсем не се дължи на лиценза, който носи. Дори напротив – Age of Empires 3: Age of Discovery е един от класическите примери за worker placement, колкото и странно да звучи това предвид очакванията от темата. Деян явно го е ударила носталгията по средата на лятото, но с настоящите му предложения нямам нищо против, ако част от нея ви повлияе.

 

 

Изборът на Христо

Най-доброто за месец юли ми се искаше да е с мирис на море и вкус на пържена цаца, но уви – не ми се получи. Затова естествено си има виновници – всички вие гейм дизайнери! Защо няма настолна игра, в която управлявате малко капанче на къмпинг Златна рибка? Или pick up and deliver игра, в която снабдявате с кебапчета кръчметата в Равда? А защо не игра, в която сте инструктор по уиндсърf? Добре де, добре…връщам се към безкрайните опити да спрем вечния Ктулу или към ролята на безстрашен пират, плаващ с кораб, сглобен от картонени токени. И все пак – този месец играх няколко игри с доста необичайна (разбирайте НОВА) тема. Ето и най-добрите сред тях:

World’s Fair 1893

лигата wfТрябва да ви споделя една тайна – страхувам се за живота си! Притесних ли ви? Чудно ви е защо? Не, не съм станал част от мафията. Просто в последният един месец не спирам да говоря, играя, говоря и принуждавам близки и приятели да играят с мен World’s Fair 1893. Страх ме е, че в пристъп на досада и раздразнение ще стигнем до юмручна саморазправа. Но не мога да спра… World’s Fair 1893 е едно от най-добрите заглавия, които съм играл към този момент през 2016 г. Съвсем спокойно наричам тази игра – новото ми любимо gateway заглавие! Това не е случайно. В нея ще откриете някои от най-любимите ми неща в хобито – area control и set collection механики, красив арт и визуално оформление, скоростен геймплей. World’s Fair 1893 се играе за под половин час с четирима играчи. И към всичко това – вълнуваща и необичайна историческа тема. World’s Fair 1893 ни запраща назад във времето, преди повече от век, в разгара на популярното Световно изложение в Чикаго. В рамките на три хора, играчите влизат в ролята на инвеститори и организатори на последното, като се стремят да лансират колкото се може повече експонати, които да бъдат изложени. Всичко това естествено за точки. World’s Fair 1893 е заглавие, което горещо ви препоръчвам. Игра с изключително елегантен и бърз геймплей, пристигаща в комплект със свежа и ненатрапчива тема, която може да ви даде много, ако решите да й отделите внимание. World’s Fair 1893 си е едно чудесно попадение, която трябва да пробвате.

Деян

deyan1Ех.. скоро и моето копие ще ми довтаса. В последно време съм увлечен по леките и бързи игри, а тази сякаш е една от най-високите топки в жанра последно време. Нямам търпение!

 

 

 

 

 

Ники

nikieh 1Все още не съм стигнал до World’s Fair 1893, макар да ѝ хвърлих око още с излизането на играта през в началото на лятото. Оригиналните теми са нещо, което много целя в настолните игри, тъй като за разлика от дигиталните си събратя, те все още успяват да ни изненадат с нови неща. Надявам се World’s Fair 1893 да е доста повече от това обаче. И изглежда, че надеждите ми няма да бъдат напразни – Ицо не е първият, който ми я спомена с блясък в очите и възхвала. Не ми остава нищо друго, освен съвсем доброволно да бъда “принуден” от него да я пробвам.

Patchwork

лигата pwНовият ми фаворит в графата „игри за двама“. Този месец Дуелът го оставихме да почива (и май ще е така до експанжъна за Коледа) и поиграхме това чудно абстрактно бижу. Patchwork освен абстрактна, е и игра, чиято тема попада в категорията „някъде там“. Ако ме питате за какво иде реч… ами ще ми е трудно да ви кажа. Редим едни шарени килими, с формата на парчетии от Тетрис и събираме копчета. Шивачи ли сме? Тъкачи ли сме? Или сме затворени в психиатрична клиника? Едно от трите ще да е… Както и да е – хубавото на Patchwork са механиките. Хитри и запленяващи, предлагащи стратегическо и тактическо надлъгване, което трябва да притежава всяко подобно заглавие. Смело мога да заявя, че това е любимата ми игра на големия дизайнер Уве Розенберг към този момент (влизайте обратно в шкафа Agricola и Caverna). Patchwork напълно заслужено е еталон в категорията „игри за двама“. Ако си имате близко другарче, половинка или редовен спаринг партньор – горещо ви я препоръчвам!

Деян

deyan1Тази игра има специално място в сърцето ми. Първо, защото е една от любимите ми игри за двама и второ – заради темата. Последно време големи дизайнери започнаха да правят игри с женски теми (съжалявам за политическа некоректност, не). Очевидно са разбрали, че голяма част от игрите за двама влизат в категорията – геймър и неговата жена. Преди години, аз и съпругата ми държахме магазин за patchwork, а жена ми беше един от пионерите, вкарали това (в доста случаи) изкуство в България. Дори беше основател и председател на сдружение Patchwork.bg. Въпреки, че бизнесът не успя да пожъне милиони, а и жена ми се отказа от “българщината” в администрацията и менажирането на кроасанки, тя продължава да изработва яки пачуърк неща от време на време. Хм… този коментар се превърна от тема за игри в разказване за това колко е яка жена ми. Ами такава е, гледайте си работата!

Ники

nikieh 1Случайно или не, и аз имах възможността да пробвам Patchwork за пръв път миналия месец, но за разлика от Ицо не успях да дам почивка на Дуела. Играта безспорно е много добра – сред най-добрите за двама. Темата може да е по-скоро допълнение, отколкото нещо повече, но пък има едно страхотно качество – невероятен bait за половинки е! Но все пак играта блести главно с механики. Едно от малкото заглавия, които предлагат възможност за смислен ход, изпълнен с разнообразни възможности в рамките на бързото време за изиграване, Patchwork работи изненадващо добре . Макар да не мога да споделя ентусиазма на Ицо и да натиря аграрните абоминации на г-н Розенберг в ъгъла, признавам, че Patchwork e страхотна.

 

 

Това бяха шестте заглавия, които ни впечатлиха особено през юли. За август обещаваме още по-яки! Докато чакате следващия брой на “Лигата”, можете да се отскочите до страниците на Ицо и Деян – там ще намерите още много материали за настолни игри, които си струва да прочетете!

bbg1Статиите на Деян можете да намерите на BigBoxGamers!

bd1Христо се подвизава и изявява в блога си – BoardDelights!