Нещо масивно се измества дълбоко вътре в Луната
Скорошно проучване на учени от НАСА и Университета на Аризона установи, че слой слуз с нисък вискозитет се намира между грапавата мантия на Луната и нейното метално ядро. Тази слуз се издига и спада под лунната повърхност. Това бегло наподобява океанските приливи. Учените заключиха, че вероятно е причинено от гравитационното тласкане и привличане на Слънцето и Земята.
Точно както Луната предизвиква приливи и отливи на Земята, така нашата планета и Слънцето водят до появата на приливи и отливи на Луната. Изследователите описват откритията си като първото измерване на годишните промени в гравитацията на Луната, дължащи се на приливи и отливи.
Нови теории
Това е завладяващо откритие, което работи, за да потвърди десетилетни теории за състава на единствения естествен спътник на Земята. Същевременно то повдига някои мистериозни нови въпроси.
Как изобщо подобен на магма слой е попаднал там? Какъв е точният му състав? И може би най-важното, какво го поддържа достатъчно горещ, за да остане в гъвкавата си, подобна на слуз форма?
Неочаквани последици
В своето изследване учените анализираха нови данни от лабораторията на НАСА за възстановяване на гравитацията, вътрешната работа (GRAIL) и Lunar Reconnaissance Orbiter. Те бяха разположени за събиране на гравитационна информация и провеждане на по-обобщено лунно наблюдение. Това е начин за измерване на месечните и годишните приливни движения на Луна за първи път.
Това, което са наблюдавали изследователите може да е в съответствие само със съществуването на по-дълбока, частична стопилка под скалистата мантия на Луната. Сама по себе си тя се състои от магнезиево-железен силикатен минерал и пироксен.
Само модели с по-мек слой в долната част на мантията отговарят на всички досегашни измервания, гласи проучването.
Причината
Това откритие повдига важен нов въпрос. Такъв мек слой, често смятан за частично стопен, трябва да се поддържа по някакъв начин. С други думи, трябва да има причина, поради която този полуразтопен слой остава топъл и достатъчно гъвкав, за да се движи.
Не е изненадващо, че все още има много неизвестни по отношение на вътрешните работи на Луната. Ако не друго, това изследване отваря вратата за по-нататъшни разкрития в лунната геология. Днес ние знаем малко повече за по-малкия, космически спътник на Земята, отколкото знаехме преди. Или както пишат учените, автори на изследването: „Съществуването на тази зона има дълбоки последици за топлинното състояние и еволюцията на Луната.“