Ново проучване твърди, че преглъщането ни прави щастливи и затова преяждаме

Изследователите са установили, че щастието, което изпитваме от преглъщането е това, което ни кара да ядем повече и повече. Желанието за храна не идва от аромата или вкуса й, както сте очаквали. Констатациите могат да имат потенциално огромни последици за начина, по който се храним.

Не може да не сте забелязали, колко сте развълнувани когато ви предстои да се храните или започвате да ядете. Съзвездие от индикатори, управлявани от вкус, аромат и глад, ни карат да се стремим към всяка хапка. Но какво идва след това?

Неврологичният процес зад храненето

Идентифицирана е верига за обратна връзка между червата и мозъка, в която пиезо-експресиращите механосензорни неврони в хранопровода предават информация за преминаването на храната към клъстер от шест серотонинергични неврони в мозъка. Заедно с информацията за стойността на храната, тези централни серотонинергични неврони засилват активността на моторни неврони, експресиращи серотонинов рецептор 7. Именно те управляват преглъщането.

С други думи: в момента, в който храната се движи от вашата скара покрай хранопровода ви, мозъкът освобождава ударно серотонин, известен още като хормона на щастието.

Търсейки да разбере как стомахът ви взаимодейства с мозъка, когато храната се смила, международен консорциум от учени се насочва към изследване на ларвите на плодови мушици. Те разполагат с около 10 000 и 15 000 нервни клетки. След разделянето им на тънки като бръснач резени, учените успяват да разгледат по-отблизо, как техните нервни клетки работят в тандем една с друга по време на храносмилателния процес.

Изследователите откриват нещо значимо в хранопровода, което те наричат рецептор за разтягане. Това е нервен сигнал, който се изстрелва към мозъка, когато се обработва храната. Всъщност това може да бъде изключително полезна информация.

Ако този рецептор за разтягане е дефектен, той потенциално може да причини хранителни разстройства като анорексия или склонност към преяждане. Следователно може да е възможно резултатите от това основно изследване също да имат последици за лечението на такива разстройства.

Приложение при хората

Ако това изследване стигне до хората, тогава може да има последици, включващи подпомагане на идентифицирането и може би един ден, повторно активиране на тези рецептори. Именно те може да са с нарушения при хора с хранителни разстройства.

Това е още един пример за вида на човешкото поведение, за което вярваме, че е въпрос на избор. Оказва се, че то е просто неразделна част от мозъчната химия.

Следващият път, когато ви упрекнат, че сте похапнали пържени картофи в излишък, просто помнете: не е толкова въпрос на самоконтрол, колкото вероятно сте вярвали, че е. Ако не друго, приемете го като начин да сте по-опрощаващи към себе си. В крайна сметка има много по-горчиви хапчета за преглъщане. Единственият проблем е, че те може да ви накарат да искате да ядете повече от тях.