Многобройни шестоъгълни платформи ще образуват новия град, като всяка от тях ще събира около 300 живеещи
Шестоъгълниците се считат за една от най-ефективните архитектурни форми. Чрез този начин на стротелство се цели използването на минимум материали. Представете си как изглежда подредената вътрешност на пчелния кошер.
Група от шест платформи ще образуват едно село, а се предвижда целият град да съдържа шест села – около 10 000 жители. Това е идеалната бройка, за да се постигне пълна автономия на острова. Проектът включва произвеждане на собствена енергия, прясна вода и отопление.
Компанията, която се е заела с мащабното предизвикателство, е известна със свои кули в Ню Йорк, обществен парк Superkilen в Копенхаген. До сега обаче не се е занимавала с проектирането на цял град. Това дава възможност за по-разширена визия.
В еко селата няма да бъдат допускани автомобили или камиони с вредни емисии. Градът ще бъде почистван от пневматични тръби за боклук, които ще извършват транспортирането до станции за сортиране. Общият дизайн позволява използването на автономни превозни средства на ток. Планирано е да се експериментира с нови технологии, както и с доставки от безпилотни самолети.
Концепцията изисква „океанско земеделие“, което включва отглеждане на храна под повърхността на водата. За целта ще бъдат изградени клетки под платформите, които ще събират миди и други видове морски дарове. Системите ще използват отпадъци от риба за подпомагане размножаването на растенията докато вертикалните ферми ще генерират целогодишна продукция. Тези технологии ще допринесат за автономността на града по време на ураган или друго природно бедствие.
Общата цел е да се намалят отпадъците и да се произведе цялата храна, необходима на жителите на града. Макар да се нарича „плаващ град“, общността действително ще бъде закотвена на дъното на океана.
Oceanix предвижда новите жилища да бъдат изградени в рамките на около една миля от големите крайбрежни градове. Платформите ще могат също да бъдат изтеглени до по-безопасни места в случай на бедствие. В създаването им ще бъде вложен подсилен материал образуван, чрез излагане на подводни минерали на електрически ток. Това води до образуването на варовиково покритие, което е три пъти по-твърдо от бетона, но ще е в състояние да плава. Веществото става по-силно с възрастта и дори може да се ремонтира. Това му позволява да издържа на тежки климатични условия.
Ще бъде въведена и система, която извлича чиста вода от въздуха. При сценарий на бедствие машинните генератори могат да изтеглят въздух от атмосферата, да го кондензират във вода и да го филтрират за примеси, като метал или бактерии.
За да се поддържа нисък център на тежестта, сградите ще бъдат между четири и седем етажа и няма да се наблюдават високи възвишения. Освен домовете, градът ще разполага с духовен център, културен център и общинска библиотека, където жителите могат да наемат компютри, велосипеди и книги. Всички сгради ще бъдат изградени от устойчиви материали, като дърво и бамбук. Също така са проектирани да бъдат демонтирани, така че бъдещите поколения архитекти да могат да преконфигурират концепцията.
Дизайнерите признават, че повечето хора ще продължат да живеят на земята в бъдеще, но стремежът им към дизайнерски подвизи няма да намалее. Не всеки е пригоден за живот на вода, но онези, които не могат да си позволят високи наеми в големите градове или искат да живеят в по-малко уязвими от природни бедствия домове, могат да се възползват от концепцията. Плаващите домове дори могат да имат успокояващ ефект.
Осъществяването на тези идеи е трудно, но близко осъществимо. Можем да го сравним с кацане на Луната. И ако сме успели да постигнем едното, може би сме на крачка от реализиране и на тази утопична мечта.
