Легендарно римско плодово дърво е отгледано от древни семена
Този забележителен подвиг потвърждава дългосрочната жизнеспособност на ядките. Сорт фурми, който е бил изгубен за нас от векове е на път да радва вкусовите ни рецептори отново. Сполучливите резултати ги правят отличен кандидат за изследване на дълголетието на растителните семена.
Забележително постижение
Учените са отгледали растение от семена на палми, които са открити изсъхнали в древни руини и пещери. Произходът им датира от 2000 години. От новосъздадените фиданки, изследователите започват да разкриват тайните на изключително сложните практики за отглеждане на фурми, възхвалени от Херодот, Гален и Плиний Старши.
Настоящото изследване хвърля светлина върху произхода на палмата от юдейска фурма. Предполага се, че нейното отглеждане е облагодетелствано от генетично обособени източници. Възникнало от местни или въведени сортове, които едва по-късно са били кръстосани със западните. Всички направени до момента открития, съответстват с местоположението на Юдея между зоните за диверсификация на палмите от изток-запад. Археолозите са успели да извлекат стотици семена от древна крепост построена от цар Ирод Велики и прилежащите й пещери.
За експеримента са подбрани 34 броя, които са се смятали за най-жизнеспособни. Те са били внимателно накиснати във вода и тор за насърчаване на покълването. След този процес е установено, че две от мострите са повредени. Останалите 32 са били засадени успешно. От всички тях само шест са покълнали. Но и това е много предвид възрастта им. Учените сега се възползват от случая да провеждат тестове и анализи, които не могат да се приложат върху семена.
Стъпка по стъпка
Събрани са фрагменти от семенните черупки, които все още се прилепват към корените на растенията. Те се оказали много подходящи за радиовъглеродни датировки, които потвърдиха предполагаемата възраст от преди 1800 до 2400 години.
След това изследователите са направили генетични анализи на растенията, сравнявайки ги с базата данни на актуални палми. Резултатите показват обмен на генетичен материал между източните палмови фурми от Близкия изток и западните палмови фурми от Северна Африка. Това води до предположението за сложни селскостопански практики на умишлено развъждане и култивиране на нови сортове. На тях са приписвани най – различни качества от древните автори. Големи размери, лечебни ефекти, голяма сладост и дълъг живот на съхранение. Това позволява разпространяването им из цялата Римска империя.
Учените откриха, че древните семена са били до 30% по-големи от днешните, което вероятно означава, че и плодът е бил по-голям.
Покълването привидно изглежда чудотворно след толкова много векове. Колкото по – дълго стоят семената, толкова повече се влошават техните качества и характеристики. Ако учените успеят да открият как са запазили жизнеспособността си толкова дълго време, това може да има важно значение за селското стопанство. Някогашните богати насаждения постепенно намаляват след западането на Римската империя. Сега можем да ги възстановим най-малкото за научни цели.
Може да бъде открита нова информация за специфични генно-свързани характеристики и да се реконструират фенотипите на тази историческа фурма, да се идентифицират геномни региони свързани със селекцията през най-новата еволюционна история, за да се проучат свойствата на фурми, получени чрез използване на древните семена.
