Дори и след нашата смърт, някои мозъчни клетки могат да повишат активността си
Когато умрем, повечето от клетките в мозъка постепенно ще спрат да трептят. Но според най-новото проучване, те стават изключително активни и нарастват до нови размери в продължение на няколко часа след смъртта.
Трудно е да мислим за това как мозъкът ни става по-активен, след като ни няма, но изследователите от Университета на Илинойс в Чикаго, които стоят зад откритието, подчертават, че това не означава, че хората са в съзнание или че ще се задейства невронна активност. Няма как да се направи нещо толкова драматично, като събуждане на мъртвите. Вместо това, изследването има основни последици за начина, по който невролозите изследват мозъка, особено когато тези изследвания разчитат на проби от човешка тъкан.
Как действа организмът?
Екипът установи, че глиалните клетки, които не са пряко свързани с невронната активност, но осигуряват опорна система за мозъка, се активират, подуват и дори им растат нови придатъци точно когато останалите клетки около тях отмират. Това, че се увеличават след смъртта, не е твърде изненадващо. Тъй като те са възпалителни, тяхната работа е да изчистят нещата след мозъчни наранявания като лишаване от кислород или инсулт.
Предизвикателства пред учените
Новото откритие е колкото радостно, токова и разочароващо. Последното се отнася до изпитанията, които са били правени до този момент. Оказва се, че подходът на учените може и да е бил погрешен. Той създава малък проблем за тази област, тъй като голяма част от изследванията, направени във връзка с неврологични заболявания като мозъчни наранявания или болест на Алцхаймер, се провеждат върху мозъчна тъкан, събрана след смърт или операция. Това се е правело след предположението, че мозъчните клетки просто умират като всичко останало в организма.
Надграждане на информацията
Новите открития не означават, че трябва да изхвърлим всички данни от изследване на човешки тъкани, а че изследователите трябва да вземат предвид тези генетични и клетъчни промени. Добрата новина е, че вече знаем кои гени и клетъчни типове са стабилни, кои се разграждат и кои се увеличават с времето, така че резултатите от изследванията на мозъка след смъртта могат да бъдат по-добре разбрани.
