Поредният сезон на Игра на тронове върви с пълна сила и ни поднася все повече изненади, а в такова време няма как да не ме сърбят ръцете за някоя от настолните игри по поредицата. Ревюираната от мен миналата година Игра на тронове определено е сред тях, но мисля, че е време да обърна внимание на някоя от останалите игри, базирани на книгите на Джордж Р.Р. Мартин. Оказа се, че нашите приятели и партньори от Фантасмагория мислят досущ като мен, тъй като ни предоставиха едно заглавие, което искам да изпробвам отдавна. А времето не може да бъде по-подходящо – миризмата на предателство, интриги и лъжи идва заедно с дъждовете не само във Вестерос.
„Заиграеш ли играта на тронове, или печелиш, или загиваш. Средно няма.“
Заглавието, което ще ви представя тази седмица, разбира се, се нарича „Игра на тронове“ – Картова игра. Но не онази известна игра с карти, излязла пред далечната 2008-ма година. Днес ще разгледам изданието, известно като HBO Edition, или с други думи – изданието на играта, което е базирано на сериала. Нейни издатели са Fantasy Flight Games, а миналата година тя излезе изцяло на български език. Преди да започна обаче, искам да изясня, че оригиналната игра с карти A Game of Thrones LCG и тази, която предстои да ревюирам, са на практика различни издания на една и съща игра и споделят голяма част от механиките си, но имат и съществени различия. На тях ще обърна внимание в края на статията, заедно с моята оценка на играта.
И така – „Игра на тронове“ е игра с карти за двама играчи, в която ще поемете ролите на два от най-известните и харесвани (или не съвсем) домове в Седемте кралства – Старк и Ланистър. Целта, разбира се, е да победите опонента си и да седнете на Железния трон. А това става като съберете петнадесет символа на властта. Такива можете да спечелите както от директни военни конфронтации, така и при успешни дворцови интриги и предизвикателства за власт. Всеки от домовете разполага с тесте от петдесет карти, които представляват силите на съответния дом. Сред тях ще намерите както любимите си герои от сериала, така и Джофри, наред с още няколко типа карти. Освен картите, в кутията ще намерите и златни монети, символи на властта и две знамена – по едно за всеки дом.
„Аз съм мечът в тъмното.“
Всъщност картите са в основата на „Игра на тронове“. Те са пет типа, като може би най-важните от тях са героите и сценариите. Героите са добре познатите ни персонажи от сериала, като повечето от тях имат специални умения, кореспондиращи доста добре на образите от поредицата на НВО. Сценариите от друга страна са специални карти, които не се размесват в основното ви тесте, а се групират по седем в началото на играта и всеки ход се избира по един, който да е активен през този рунд. Правилният избор на сценарии за всяка ситуация е изключително важен за постигане на победа, тъй като той определя колко злато ще имате през съответния рунд, колко щети можете да нанесете на противника, както и кой ще действа първи. Останалите типове карти включват места, които отново са тематични, като например Зимен Хребет, приложения, които можете да прикрепяте към други карти за позитивни или негативни ефекти, и събития, които често можете да играете по всяко време, за да изненадате противника.
Тематично дизайнерите на играта Ерик Ланг и Крисчън Питърсън са се справили превъзходно. Персонажите, които са включени в двете тестета, са все главни герои от сериала, а голяма част от тях имат и допълнителен текст с цитат, който препраща към познати моменти от филма. Личи си, че тази версия на играта е насочена към феновете на продукцията на НВО, тъй като в нея са използвани не стандартните илюстрации, а снимки на актьорите от Игра на тронове, които са доста добре подбрани. Самите умения и ефекти на отделните карти успяват да пресъздадат доста адекватно атмосферата на сериала, а домовете имат сравнително различен геймплей и тематична стратегия – докато Старк разчитат на военните предизвикателства, Ланистър са традиционно коварни и предпочитат да се борят за надмощие в дворцовите интриги. Това, че двете фракции имат различни начини за победа, спомага за преиграваемостта на „Игра на тронове“, както и за разнообразието ѝ.
