На 21 април 753 г. пр.Хр. според традицията е основан Рим, известен като Вечния град. Основателите му, Ромул и Рем, са близнаци, родени от весталката Рея Силвия и бог Марс.
Според митологията, Рея Силвия е била принудена от чичо си Амулий да се посвети на безбрачие и девственост, след като той свалил нейния баща Нумитор от трона на Алба Лонга. Въпреки това, тя забременяла от Марс и родила близнаците. Амулий заповядал да ги убият, но слугата му се смилил и ги пуснал в кошница по река Тибър.
Децата били намерени от речния бог Тиберин и отгледани от вълчица, а по-късно и от пастира Фаустул. Когато пораснали, Ромул и Рем убили Амулий и върнали дядо си Нумитор на трона, след което основали селище на хълма Палатин.
Датата 21 април 753 г. пр. Хр. е установена от Варон, а историята е подробно изложена от римския историк Тит Ливий. Според него, Рем прескочил недовършената стена на града, което се смятало за лоша поличба, и Ромул го убил, за да избегне лошата съдба.
След това Ромул нарекъл града Рим и се провъзгласил за първия цар. Той привлякъл жители, като приемал бегълци и престъпници.
Градът бързо се разширил и обхванал още четири от седемте хълма – Капитолий, Авентин, Целий и Квиринал. За да увеличат населението с жени, римляните отвлекли много жени от съседния град Сабин и скоро го покорили.
Ромул управлявал 38 години, а смъртта му е обвита в мистерия – според Плутарх той просто изчезнал, докато други източници твърдят, че бил убит от Сената.
