На 21 април 1967 година, група полковници начело с Георгиус Пападопулос свалят правителството на Панайотис Канелопулос. След този военен преврат, известен като превратът на черните полковници, се създава ново правителство, което много хора смятат за организирано с помощта на ЦРУ.
Танкови части, командвани от бригадир Патакос, влизат в Атина, за да завземат стратегически места като телефонната централа и летището, а парламентът и кралският дворец са обградени. Новото правителство бързо получава „одобрение“ от монарха, пред когото полага клетва.
След преврата, хиляди хора, включително политици и активисти, са арестувани, а много от тях са подложени на жестоки условия в затворите. Политическите партии и профсъюзите са забранени, а правителството налага строг контрол над обществото.
Полковниците нямат ясна стратегия за развитие на страната, а вместо това твърдят, че защитават „елинохристиянската цивилизация“ от комунизма. Гърция попада в международна изолация, а опити за контрапреврат от крал Константин II през декември 1967 г. завършват с провал.
Военната диктатура продължава до 1974 г., когато намесата на Турция в Кипър води до падането на режима. Превратът на черните полковници остава важна част от съвременната история на Гърция.
