Инженери от Северозападния университет в САЩ разработиха иновационни изкуствени неврони, които могат да комуникират директно с живи мозъчни клетки. Тези устройства, които са гъвкави и икономични, генерират електрически сигнали, които почти наподобяват тези на естествените неврони, и могат да активират биологичната мозъчна тъкан.
В експерименти с мишки, изкуствените неврони успешно предизвикаха реакции в реалните неврони, което показва нова степен на съвместимост между електронните устройства и живите невронни системи.
Тази иновация приближава възможността за създаване на електроника, която да работи директно с нервната система, потенциално водеща до нови невропротези, които могат да възстановят слуха, зрението или движението. Освен това, технологията предлага нови перспективи за енергийно ефективни компютърни системи, вдъхновени от човешкия мозък.
Изследването, публикувано на 15 април в списание Nature Nanotechnology, е ръководено от професор Марк Херсам. Той сподели:
„В момента изкуственият интелект е на преден план… За да стане по-уместен, той се обучава на все по-големи обеми данни. Това създава значителен проблем с енергийното потребление. Затова е необходима по-ефективна хардуерна основа. Мозъкът е пет пъти по-енергийно ефективен от цифровите компютри, така че е логично да търсим вдъхновение в него за бъдещите изчислителни технологии“.
Основната иновация в новото устройство е използването на меки материали, които по-добре съответстват на структурата на мозъка. Устройствата са изработени от електронно мастило на основата на нанотехнологии, нанесени върху гъвкав полимер чрез аерозолно струйно печатане. Това позволява на всеки изкуствен неврон да генерира сложни сигнали, имитиращи реалната невронна комуникация.
Процесът на производство е опростен, икономичен и екологичен, тъй като адитивното печатане нанася материал само там, където е необходимо. Увеличаването на енергийна ефективност е от съществено значение с оглед на нарастващите нужди на изкуствения интелект, който изисква значителни количества енергия и вода за охлаждане на данните.
Интересно е, че човешкият мозък, използвайки само около 20W, може да решава задачи, за които на съвременните суперкомпютри са необходими мегавати. Новите изкуствени неврони представляват стъпка към разработването на „невроморфни“ процесори, които ще могат да обработват информация по изключително ефективен начин.
Всичко важно от света на технологиите, директно в пощата ти.
Имейл адрес
С абонирането приемате нашите Условия и Политика за поверителност. Може да се отпишете с един клик по всяко време.
