Преговорите между САЩ и Иран в Исламабад бяха обречени на провал. Въпреки това, бъдещите опити не трябва да се считат за безсмислени. Американският подход към дипломацията обаче е причина за неуспехите в настоящите преговори, подобно на ситуацията с конфликта между Русия и Украйна и опитите за примирие в Ивицата Газа.
Проблемът е, че по време на втория мандат на Доналд Тръмп, САЩ разчитат на непрофесионалисти вместо на опитни дипломати. Тези хора може да имат доверието на президента, но не притежават необходимите умения, пише колумнистът на Bloomberg Андреас Клут.
Освен това, Тръмп задава на преговарящите цели, които са толкова неясни и противоречиви, че дори най-добрите дипломати в историята, като Клеменс фон Метерних и Хенри Кисинджър, биха се провалили. Понякога изглежда, че президентът умишлено подлага своите сътрудници на неуспех. Например, той назначи вицепрезидента Джей Ди Ванс за ръководител на преговорите с Иран.
Непрофесионализмът е основен проблем и част от по-широката атака на Тръмп срещу експертността в администрацията. От началото на втория му мандат, опитните дипломати бяха изместени на второстепенни позиции, докато приятелите и семейството на президента получиха важни роли.
Марко Рубио, който не участва в преговорите в Исламабад, е един от примерите за неадекватността на текущата администрация. Въпреки че е държавен секретар и съветник по националната сигурност, той не се включи активно в разрешаването на конфликтите в Украйна, Газа и Иран.
Специалният пратеник Стив Уиткоф, без предишен дипломатически опит, стана основен играч в преговорите. Той прекара време в Русия, но пропусна да посети Киев, което подчертава липсата на опит и подготовка. Уиткоф стана известен с интервюто си, в което повтаряше пропагандата на Путин, без да осъзнава, че Русия е агресорът.
Тръмп също назначи зетя си Джаред Къшнър, който преди това работеше по споразуменията „Абрахам“, но сега се оказа затънал в сложни преговори за Украйна, Газа и Иран.
По време на преговорите, американските представители трябваше да се справят с множество противоречиви условия, запазвайки способността си да функционират. Те трябваше да поддържат позицията, че САЩ са победители, дори когато иранците смятат, че са по-силни.
Тръмп се шегува, че ако преговорите не успеят, ще обвинява Ванс, а ако се постигне успех, самият той ще вземе заслугата. Тръмп е добър тактик, но стратегическите му решения в глобалната политика не дават добри резултати.
