Японски учени предлагат космически кораб на приципа на микровълнова фурна
Kосмическите полети все още са скъпо и ресурсоемко начинание, като по-големите и по-тежки ракети са принудени да отделят голяма част от своето място за съхранение на гориво.
За да се избегне цялата тази маса, един от многото екипи изследователи, изучаващи алтернативни форми на задвижване, има интригуващо странна идея. Те предлагат захранване на ракетите чрез взривяване с фокусиран микровълнов лъч от земята.
Текущи резултати
Екипът, съставен от инженери от японския университет Tsukuba Nagoya University, успя да захрани малък, свободно летящ дрон, докато той е бил във въздуха с мощна микровълнова печка. Изследователите обясняват, че не са били сигурни, колко осъществима е била идеята преди въпросния експеримент. След като се е установило, че микровълновите лъчи могат да направят възможно повдигането на самолет, те са склонни да вярват в изпращането на ракети в орбитата благодарение на иновативния метод.
Първи опити
Екипът не беше първият, който експериментира със захранването на космически кораб с микровълнов лъч. Но той е първият, който прави реален отпит от десетилетия насам. Това означава, че те разполагат с по-мощни лъчи, по-добра технология и по-модерни системи за проследяване, което позволява експериментът да успее там, където други са се провалили.
Учените са използвали усъвършенствана система за проследяване на лъча, за да гарантират, че дронът получава възможно най-много микровълнова мощност. Към това, за допълнително повишаване на ефективността на предаване, те внимателно са настроили фазата на микровълните с помощта на аналогов фазов превключвател. Последният е бил синхронизиран с GPS устройства.
Това са първи данни за необичайната техника на задвижване, но екипът успя да прехвърли достатъчно енергия към дрона, за да го задържи сравнително дълго във въздуха.
Все пак ще мине доста време преди микровълновият лъч да спомогне за стартиране на следващата мисия на НАСА. Поради загубата на енергия чрез преобразуване в самия лъч или безпилотния апарат, който го улавя и след това го превръща в електричество, общата енергийна ефективност на експеримента е била само 0,43%.
В цялостната схема на нещата това е негативен резултат. Все пак е много по-добро от 0,1-процентната енергийна ефективност, която същият екип измери в предишен експеримент, използвайки дрон с фиксирана позиция, така че можем да гледаме с надежда към светлото бъдеще.
Постигнатите резултати показват, че е необходима повече работа за подобряване на ефективността на предаване и задълбочена оценка на осъществимостта на този подход за задвижване за самолети, космически кораби и ракети.
