Когато през 2008 излезе първата Assassin’s Creed за PC, тя направи революция. Предоставяйки невиждана дотогава раздвиженост, оригинална и интригуваща история, богат, отворен свят и новаторски механики, играта постави нов стандарт в гейминга. Assassin’s Creed II беше шедьовър, на практика подобри всичко от първата част и добави още оригинални и добре изпипани новости. Развивайки се в Ренесанса, играта представи една уникално красива среда, невиждана досега масивност и не на последно място, един от най-обичаните протaгoнисти в историята на гейминга. Заслужено получи експанзия – Assassin’s Creed: Brotherhood, продължавайки епичната история и добавяйки мултиплейър. След това се появи Assassin’s Creed: Revalations. Тя определено се оказа стъпка назад за поредицата, премахвайки някои обичани механики и заменяйки ги с нови, не толкова добри. Играта имаше за цел да запълни някои времеви “дупки” в историята, но всъщност се оказа ненужна и скучновата и така постави следващата част в трудна позиция. Дали Assassin’s Creed III ще е революция в поредицата или разочарование като Revalations?
Assassin’s Creed III най-после прави следващата стъпка. Ренесансът е зад гърба ни и се прехвърляме в нов исторически период – Американската Революция. Играта представя и нов протагонист – Конър. Ецио Аудиторе, героят в AC2, Brotherhood и Revalations, се превърна в един от най-запомнящите се игрови персонажи, поради една причина. За разлика от Алтаир (Assassin’s Creed), който е представен в първата игра вече като утвърден асасин, в историята на Ецио е обхванат на практика целия му живот. Проследявайки пътя му от чаровен плейбой, през предателства и конспирации, обучението му като ассасин, чак до късните му години, създателите разказаха една дълга и сложна история. Няма как да не симпатизираш на героя и да не се вживееш в събитията, щом си бил свидетел на цялата му предистория, личните му морални избори и жертви. В ACIII създателите са разбрали това, дори са го издигнали едно ниво нагоре. С цел да създадат адекватна основа за историята, играта започва със събития и персонажи, години преди дори Конър да се роди. Макар че в последствие разбирате и оценявате защо са го направили, първите няколко часа от играта текат бавно и скучно. Говорите с хора, които не познавате, за неща, които не разбирате, и няма да ви станат ясни до по-късен етап в историята. Седите и се чудите къде ви е героят, докато се борите с прекалено дълги и скучни куестове, имащи за цел едновременно да изградят историята и да послужат като тренировка за играта. След този прекалено дълъг и бавен епилог, най-после поемате контрола над младия наполовина англичанин, наполовина индианец Ratonhnhaké:ton (впоследствие познат като Конър) и подобно на Ецио, проследявате събитията, превърнали го в член на братството на асасините. И чак след няколко часа игра, най-накрая се озовавате в отворения свят, характерен за поредицата. От този момент, след бавния старт, играта разкрива епичния си огромен свят и възможностите, предоставени от него.
Достойно за AC игра, сетингът е невероятен. Огромна площ, в която е лесно да се изгубиш, изпипана до всеки детайл. Създателите са направили уникален, красив и жив свят. От оживените улици на Бостън, претъпканите пазари и пристанища, през малките колониални ферми и ловни хижи, до скалистите хълмове и гъсти гори. Всичко е изпълнено с движение и живот и те кара да се потопиш в атмосферата на периода. И тук е една от големите новости – извънградското пространство.
В Бостън и Ню Йорк имаме добре познатата ни вертикалност, катерейки се по сгради и скачайки от покрив на покрив. В горите, обаче, имаме съвсем нова среда и, както създателите обещаха, придвижването през дървета и скали е също толкова гладко и контролируемо, колкото по покриви и кули. Чувството за свобода е още по-голямо от преди. И, говорейки за горите, тук е мястото да кажем за друга новост – животните. Една добре свършена работа и основа за една от двете епични добавки в играта, а именно ловуването. Невероятна и напълно разработена механика, включваща капани, следотърсачески умения, примамки. Лесно се превърна в една от любимите ми активности в свободното експлориране. Огромното разнообразие от дивеч и трофеи за продаване или крафтене правят ловуването не само забавно, но и награждаващо. Чудесна добавка, пасваща си идеално с индианския протоганист и сетинга.
С толкова зарибяваща ловна механика е лесно да се отнесе човек. Врагът обаче не е заешката популация на стария континент. В периода на Американската революция, Конър се заплита в конфликта на жителите на тринадесетте британски колонии, между революционерите и лоялистите, подкрепящи Британия. Макар че играта се старае да представи асасините като неутрални, а Конър на няколко пъти заявява, че това не е неговата кауза, ултимативно свършвате на страната на Американците. Така че врагът се оказват “червените палта“. AC никога не е била исторически точна игра. По-скоро има уникалния чар да “извърта” исторически събития в полза на по-фантастичната й измислена история. Ако сте запален по периода, обаче, определено ще се зарадвате повече на основния куест. Създателите замесват Конър в практически всяко важно събитие в периода и го срещат с всяка исторически значителна личност. Ако не сте наясно с американската история, обаче, ще са група хора, вършещи редица неща, извадени от контекста на нещо, с което не сте запознати. Тоест, на незапознатите главната история може да се окаже леко безинтересна.
В този огромен свят, изпълнен с безброй главни и второстепенни куестове, е трудно всичко да се чувства епично. Някои мисии са супер вълнуващи и напрегнати, докато други са скучни и безсмислени.Прекалено много куестове се свеждат до просто придвижване от точка А до точка Б. Задачи, в които трябва да следите или да подслушвате хора, са често досадни. Интересните куестове, както в главната история, така и в допълнителните мисии, са, за жалост, по-малко, но пък са пълни със запомнящи се и спиращи дъха моменти. В настоящото време историята на Дезмънт тъпче на едно място. Сценарий, който преди беше интригуващ и мистичен, сега само досажда. От време на време се оказвате изкаран от пищния и интерес свят на Колониална Америка, за да се занимавате с досадния и еднообразен сетинг на настоящето. Дезмънт изкарва няколко мисии в настоящето, които са, за жалост, еднолинейни. И ако историята на Конър стига до задоволителен край, историята на настоящето си остава незавършена и за пореден път оставена за евентуална следваща част. Също така, ако не сте наясно със случилото се с Дезмънт през последните 4 игри, макар и с краткия преразказ, с който AC III започва, най-вероятно ще се чувствате изгубени в историята. Още една причина да се интересувате повече от случващото се с Конър, отколкото от Дезмънд.
Както в свободното експлориране, така и по време на куестовете, едно нещо е сигурно – сблъсъците са многобройни. Бойната система е разнообразна и лесно контролируема. Всяка битка е истинско зрелище, където ползвате огромния арсенал на Конър, за да неутрализирате дузини врагове. И тук е проблемът.Макар и уникално бърз, кървав и зрелищен, боят е нечовешки елементарен. Независимо дали с меч, томахавка, брадва или с голи ръце, можете да премажете десетки врагове за отрицателно време без да се задъхате.
Дойде време да поговорим и за втората епична новаторска механика – морските битки:
Системата е невероятна, с много по-добре изпълнени морски боеве. Представете си буреносно море, борейки се с руля през безпощадните вълни, боцманът ви крещи командите ви на екипажа. Във въздуха прехвърчат гюлета от вражеския кораб и трески от мачтата. Успявайки да обърнете кораба, за да вкарате врага в обсег, ловко избягвайки стърчащите скали, изкрещявате: „Огън!”. И гледате със задоволство как гонещата ви фрегата потъва сред дим, пламъци и трупове, а екипажът ви крещи победоносно около вас. Легендарно е! Ubisoft трябва да се заемат с пиратска игра на базата на тази механика, защото тя го заслужава. Мореплаването е толкова разграничено, че си има собствена куестова линия и даже собствени контроли в опциите. Tази част определено е един голям плюс за Assassin’s Creed поредицата! Мисиите с кораба са едни от най-запомнящите се.
За жалост има други игрови механики, които така и не развиват напълно заложения в тях потенциал. Разполагате с крафтинг и търговска система, която бързо писва и няма особен смисъл. Бързо разбирате, че ако това време е прекарано в друга активност (лов, примерно), ще бъдете доста по-продуктивен. Можете да изкупувате различни материали и да ги правите в различни предмети, които после да продавате, но доходът от това е прекалено малък. Можете и да си крафтвате лични предмети (оръжия, кобури), които заради лесната бойна система, не са ви наистина нужни. Накрая си избирате оръжията не по това колко са силни, а по външен вид, след като съвсем спокойно можете да завършите играта и с най-слабото оръжие. По-лесно е да си купувате или да събирате от падналите врагове стрелите и патроните, отколкото да си ги правите сам. Системата с учениците ви също се завръща, но пак е на същото ниво като в предната игра, тоест, недоразвита. Пращате асасини на мисии, за които само четете, но никога не виждате, които се връщат с прекалено малки награди. С времето започвате да ги игнорирате. И двете системи можеха да са толкова по-добре направени, но, за жалост, са просто там, без да достигат потенциала, скрит в тях.
