И тази година, подобно на предишните, неминуемо ще постави на дневен ред въпроси относно мястото на етиката и регулациите в развитието на модерните технологии. Не е новост, че мнозина се опасяват от потенциалните недостатъци свързани с нарастващата употреба на изкуствен интелект (AI). Тези опасения са многобройни, макар и очаквани, тъй като историята показва, че въвеждането на технологии, които радикално променят живота ни, т. нар. disruptive technologies, води до трансформации, които са приветствани от едни, но неприемани от други. В тази статия се фокусираме върху нарастващата роля на AI на пазара на труда и очакванията за промените, които ще настъпят на работното място в следствие на това развитие.
Оставаме нужни, но с променящи се роли
През октомври миналата година Масачузетския технологичен институт (MIT) и IBM публикуваха “The Future of Work: How New Technologies Are Transforming Tasks”. Сборната изследователска лаборатория на MIT и IBM използва “напреднало машинно обучение, за да анализира 170 млн. обяви за работа публикувани в САЩ в периода 2010-2017”. Алгоритъмът анализира ключовите думи в обявите и базирайки се на получените резултати изготвя схеми, които показват как са се променили изискванията към кандидат-служителите през изследвания период.
Заключението от проучването е обнадеждаващо, тъй като основния извод е, че въпреки напредъка в изкуствения интелект, много малко професии ще изчезнат. “Това, което фундаментално се променя е начина, по който работим”, обобщават от изследователския екип. По-конкретно, експертите посочват три ключови извода, касаещи работата и развитието на изкуствения интелект:
- По-голямата част от задачите, които вече се поверяват на “интелигентни” алгоритми за сметка на хора, са всъщност задачи, които са по-подходящи за вършене именно от машини, като например планиране на бизнес календари.
- Вторият ключов извод е, че все повече се търсят т. нар. soft skills (меки умения), като “проява на здрав разум, преценка, интуиция, креативност и вербална комуникация”. Това са умения, които към момента не са от компетенциите на “мислещите” машини.
- Нископлатените и високоплатените позиции бележат ръст в броя задачи, които трябва да вършат, и съответно в заплащането, за сметка на позициите със средно заплащане.
Добрата новина, е че тези промени не се случват “от днес за утре”, а постепенно и до голяма степен предвидимо. Това позволява на участниците в работния процес да се адаптират към настъпващите промени като добият нови умения, които да са в унисон с променящите се изисквания.
AI подбор на кадри
Все пак не липсват и предупреждения за несъвършенствата на изкуствения интелект. Едно от тях е именно в липсата на интуиция в “умните” машини.
В средите по човешки ресурси все по-често се споменават инициалите ATS, като тези три букви са поляризираща тема в света на търсещите работа както и на отговарящите за подбор на кадри. Зад абревиатурата ATS стои Applicant Tracking System или система за проследяване на кандидати. Накратко, това е софтуер, който автоматизира процеса по подбор на кадри.
Не всички подобни програми попадат в графата “изкуствен интелект”. Някои не са нищо повече от дигитални картотеки, предоставящи на експертите по подбор лесен и бърз достъп до получените документи. Други обаче разполагат с множество “умни” функции като умението да пресяват кандидати. Когато кандидат-служителят подаде своите документи софтуерът ги сортира според предварително зададени критерии, например базирано на налични ключови думи. Ако документите за кандидатстване задоволяват изискванията, софтуерът ги препраща към съответния експерт по подбор на кадри. Ако алгоритъмът прецени, че кандидатурата не отговаря на изискванията, то обикновено тя приключва дотам.
Докато тази автоматизация е приветствана в големи корпорации, на които им се налага да пресяват хиляди кандидатури, тя не е лишена от недостатъци. Един от основните такива е, че подобни системи може да “прескочат” подходящ кандидат, ако той не е използвал ключовите думи зададени на алгоритъма. Друг основен недостатък е, че машините, както бе отбелязано по-горе, не притежават интуиция, която да им помогне при вземането на решения в случай, че кандидатът не покрива изискванията, но притежава други качества, които биха го направили ценен кадър за компанията.
Въпреки че ATS софтурите не са безгрешни, те стават все по-умни и все по-често срещан инструмент за улесняване при подбора на кадри. Тази тенденция е само малка част от нарастващата роля на автоматизацията, което включва интервюта с роботи и други приложения на изкуствения интелект.
Именно последния е в основата на набираща популярност тенденция при подбора на кадри: анализиране на интервюта с помощта на AI. Принципът е следният: видеозаписи на интервюта с кандидат-служителите се анализират от специализиран софтуер, който “разчита” емоциите и реакциите на интервюирания. Идеята е, че подобно “разкодиране” на езика на тялото би трябвало да даде по-ясна представа за кандидата, като например разкрие колебания или евентуални опити за нечестни отговори.
Този подход вече се използва от компании в различни държави по света, сред които Южна Корея и САЩ, но не е лишен от яростна критика свързана най-вече с незрялостта на подобни технологии. Според критиците алгоритмите за анализ на лицеви микромимики и други елементи от невербалната комуникация все още не са достигнали ниво, което да ги направи достатъчно надеждни, за да решават важни аспекти като това дали кандидат за работа трябва да я получи.
Затова и наскоро в американския щат Илинойс беше гласуван закон, който задължава компаниите да уведомяват кандидат-служителите, ако техните видео интервюта се анализират от изкуствен интелект. Законът също така задължава тези компании да предоставят на кандидатите информация относно начина, по който работи софтуера и какви критерии прилага. Третата част от закона задължава компаниите да получат писмено съгласие от кандидатите за работа тяхното интервю да бъде анализирано от AI.
Иновации и регулации
“Умните” алгоритми ще стават все по-способни като невероятните им умения неведнъж бяха демонстрирани през последните година. Сред впечатляващите подобни демонстрации бяха организираните от екип изследователи от университета Carnegie Mellon покер срещи между изкуствен интелект и професионални играчи. Подобни събития се случиха на няколко пъти като във всяка среща AI не само излезе като безапелационен победител, но и всяка нова версия на софтуера бе по-категорична в триумфа си. Последната версия, носеща името Pluribus, бе разработена съвместно с отдела на Facebook занимаващ се с изкуствен интелект.
Макар учените да използват играта на карти само за демонстрационни цели поради нейната комплексност, у покер обществото се появиха притеснения как подобен софтуер може да даде на недобросъвестни играчи нечестно предимство пред опонентите.
Очаквано бумът на онлайн покера през последните години доведе и до създаването на т. нар. покер ботове-софтуер, който макар и далеч от способностите на изкуствения интелект дава предимство на играчите под различни форми. Подобни ботове са забранени в повечето онлайн покер платформи, които следят стриктно за спазването на правилата. Най-голямата зала за онлайн покер PokerStars например разполага с многочислен екип от експерти по сигурността, които следят денонощно за спазването на правилата на залата включително по отношение забраната на ботове. И наистина тяхната работа би станала доста по-сложна ако AI „влезе в игра“. За щастие от Facebook заявиха, че нямат намерение да споделят публично кода за Pluribus, тъй като това “би могло да подкопае доверието в онлайн покера”, цитирано от Business Insider.
Подобна отговорност е добре дошла, но тези които гледат по-предпазливо на развитието на „интелигентните“ машини настояват за въвеждането на регулации, които да гарантират, че AI ще бъде контролиран и развиван с добронамерени цели. Въпреки това от онлайн медията Vox обобщават, че към момента „развитието [на AI] изпреварва регулациите“. От изданието съобщават също, че миналата година американския президент Доналд Тръмп подписа директива подкрепяща развитието на AI в страната, а на тазгодишното издание на CES представители на Белия дом предоставиха меморандум призоваващ федералните агенции „да избягват ненужното възпрепятстване на иновациите и растежа при изкуствения интелект“.
Та, на въпроса дали AI ще повлияе сериозно на пазара на труда, към момента изглежда, че няма такава опасност. По-скоро изгледите са, че изкуствения интелект ще ни отмени във времеемките и еднотипни задачи, за да ни даде възможност да вършим дейности, които не са работа за машина. Все пак това съвсем не означава, че можем да останем безразлични към настъпващите времена. Напротив, за да сме полезни в свят, който все повече разчита на автоматизацията трябва постоянно да се самоусъвършенстваме, така както прави изкуствения интелект. В статия за ITProPortal Дарън Фийдс, вицепрезидент на платформата за дигитално работно място Citrix, пише, че дори с напредъка в сферата на умните устройства “в обозримо бъдеще служителите ще останат най-важната връзка между компаниите и техните продукти, услуги и клиенти”.