И

маш Internet = имаш всичко. Всички ние сме свързани с един невидим кабел към тази world wide web. Искаш или не, тя те е погълнала. Обсебила те е, държи те в мрежата си, пристрастен си, харесва ти, забавно е. Много глаголи могат да се ползват относно връзката между теб и виртуалния свят.

Не че има нещо лошо да си в крак с модата, да си мобилен, добре запознат с този свят. Дори при кандидатстване за работа искат да имаш компютърна грамотност. От една страна е важно и полезно, не оспорвам. Лесно комуникираш с приятелите, по-бързо е, по-удобно е да нащракаш едно съобщение във фейса, за да уговориш среща, да честитиш рождения ден на сестра ти, да поканиш на гости вашите, при които вече не живееш.

Четеш хороскопа, четеш новините, гледаш филми, новинарски емисии, знаеш какво се случва около теб… по виртуален път, но не и реално. Имаш поща, профили по разни сайтове, пишеш си с някой познат, съученик, далечен роднина в Америка, става ти хубаво, че имаш толкова връзки, не само в квартала, ами и по света. Радваш се на комуникацията си с такъв приятен и голям кръг от хора, защото всичко е така достъпно и всеки може да се научи и да не се спре. И да изгради навика събуждайки се да си погледне телефона има ли съобщение, известие от някого, пуска компютъра, проверява пак, може би докато е ставал, минал през баня, машината се е включила и току виж някой е писал. Тц….няма.

Но пък имаш покана от непознат човек, чуваш името му за пръв път, виждаш очите му на размазаната профилна снимка за пръв път и не те плаши, защото това е толкова нормално, все едно си на работа и се запознаваш с новия колега от офиса. Приемаш го, моментално започва един безкраен чат, смешки и закачки, заинтригуваш се. Естествена ситуация във виртуалния свят, но не и в реалния. Не се притесняваш какво ще споделиш за себе си, нито как ще се държиш с човека отсреща, защото си сам, пред компютъра. Никой няма да те гледа накриво, никой няма да седи пред теб в очакване на отговор, нито ще ти се налага притеснено да кръстосваш крака, докато дланите ти се изпотяват от напрежение.

Все пак си в „мрежата“ , не си навън, сред хората.

До такава степен живееш вече в нея, че си забравил какво е заведение, разходка, говорене с някого „очи в очи“. Не, не, много е смущаващо да излизаш на първа среща, по-добре е в чата. Можеш да си по пижама, сънен и да се омажеш със сладолед без да ти пука. Това до някаква степен ти дава свобода в приказките, по-отпуснат си, държиш се даже учудващо за теб леко. И така, имайки интереса към онзи (онази) в чата, без да усетиш са минали два часа.

Два часа?! В „говорене“ с някакъв непознат човек, а в същото време си научил толкова много неща за него (нея), той (тя) за теб също, че го (я) чувстваш вече може би близък. Не искаш да спираш, защото ти е приятно, забавно и… се чувстваш харесван, интересуват се от теб, от това какъв си, с какво се занимаваш, разбираш, че индивидът в монитора е ужасно привлекателна личност с начина си на изказване, с готините снимки, които има. Е, симпатичен е, все пак. Даже… хубав(а)?

Минават нощи и дни и контактуването с новата особа е станало задължително в ежедневието ти. Тръпнеш да чуеш пиукането на телефона, защото знаеш от кого ще е и за какво. Ама вие си споделяте всичко! Какво стана днес на работа, какво правих вчера за вечеря + снимка, разбира се, къде ходих, кучето какво направи… до най-малкия детайл. Знаеш каква музика обича, какви филми гледа, къде обича да се забавлява, къде е бил(а), защо и с кого. Споделяне за миналото, настоящето и бъдещето, безкрайно много сериозни теми за живота са обсъдени, имате една гледна точка по много въпроси, имате сходни изживявания – и хубави, и не толкова.

Толкова много си приличате! Как е възможно това? В един чат, без да си виждал този човек, който така те допълва, радва, забавлява и разбира. Без да обърнеш внимание, интересът ти е нараснал и заспиваш с мисълта за него(нея), той(тя) твърди в „разговорите“ ви същото, вече има някаква силна привързаност. Един хубав слънчев ден, седейки на тъмно в стаята си разбираш, че си влюбен. В профилната снимка и хилядите изщракани думи. Ами сега?

Има няколко варианта на евентуално продължение на цялата сага, не казвам, че всички са приятни.

1

След безбройното много време, прекарано „заедно“ в мрежата, се уговаря срещата, не по Skype, а на живо, където ще усещаш миризмата на парфюма му (й), допира на ръката му(й), момента на усмихване, погледа му (й) в очите ти… Случва се, виждате се, вълнуващо е, защото и двамата сте влюбени и ви личи. Има малко притеснение, но то е от хубавото вълнение. Прекрасно е, защото той (тя) изглежда още по-красив(а) на живо! Неусетно минава времето заедно, това е човекът на живота ти и е взаимно. Пълно 6! Не мисля, че има нужда да казвам, че това е най-благоприятното положение.

2

След безбройното много време, прекарано „заедно“ в мрежата, се уговаря срещата, не по Skype, а на живо, където ще усещаш миризмата на парфюма му (й), допира на ръката му(й)… Случва се, виждате се, но с течение на времето, докато се разхождате някъде из града, интересът ти към него(нея) май се изпарява. Очакваше да ти се зарадва повече, очакваше ти да реагираш иначе, може би е от прекаленото притеснение. Кой да предположи, че след като се познавате вече доста добре, ще го има неловкият момент на мълчание, разминаване на погледи и непохватни движения. Но това е сладко от една страна, пък и преодолимо. Мъчително минава първата среща, но всяка следваща е още по-хубава и се държите така, както е било в чата! Лека полека се изгражда близостта, която е имало в “мрежата”, вече е факт и когато си на педя разстояние от него (нея). Супер.

3

След безбройното много време, прекарано „заедно“ в мрежата, се уговаря срещата, не по Skype, а на живо, където ще усещаш миризмата на парфюма му (й)… Само че още с първия поглед, просто си казваш “НЕ”. Не е това, което си видял на снимките, не е това, което си си представял, дори не ти е приятно. Не го чувстваш, както до преди два дни. Имало е бая измишльотини от негова(нейна) страна, с цел да те впечатли. Така на живо виждаш кой стои пред теб и с какво точно те е “подмамил”. Малко е разочароващо, но никога не бива да се избягва факта, че в Интернет може да бъдеш всеки и да се държиш както си пожелаеш. Доверяването на сляпо е строго забранено. Проба-грешка, следващия път подлагай на съмнение и не споделяй толкова много, не се привързвай и най-важното… излизай и срещай хората навън!

4

Никога няма да се видиш с този човек или поне не в близкото бъдеще. Защото живее на хиляди километри от теб и не е толкова лесно да си вземеш багажа и да хванеш първия самолет… Жалко е, защото едновременно обожаваш времето си с него(нея) в чата, целият свят остава настрана и сте само двамата в приказките си, моментите си… или по-точно ти и клавиатурата + монитора. Но някак вътрешно знаеш, че с никого другиго не може да говориш така, да споделяш и да бъдеш разбран, не си се смял преди така, не си знаел, че някой ще харесва онази глупава в очите на другите книга и че ще коментирате главните герои. Не си подозирал, че представите му(й) за света, за живота и за отношенията между хората ще съвпаднат така добре с твоите, че гледате в една посока, че искате едно и също. Важното за теб е важно за него(нея) и обратното. Всичко е толкова лесно, просто, приятно, без драми, без напрежение, а в същото време далечно като мираж, защото той(тя) е там, а ти си тук. Страх те е да се отдадеш на фантазиите си, да си мислиш за общото ВИ бъдеще, но си толкова въвлечен в това, че е твърде късно. Нищо не може да те убеди, че това не е действителност, защото го чувстваш, а какво по-силно от това. В голямата мешавица от възможни и невъзможни варианти кога и как бихте могли да се видите, идва момент, в който емоцията е водеща и нищо и никой не може да те спре да преследваш щастието си. Вече всекидневните дълги разговори по Skype не са достатъчни, липсва ти присъствието и усещането на човека, искаш го до теб, не пред теб, в екрана, на камера.

Понякога така се намират сродните души.

Чрез сайтове за запознанства, чатове, форуми и т.н. Виртуалният свят е богат, но и опасен. Разбира се, че грешки може да се случат, разбира се, че е по-голяма вероятността да срещнеш съвсем различен образ от този, който ти е представен, и често е много рисковано. Но понякога, когато най-най-малко очакваш, чувството дълбоко в теб се загнездва и няма връщане назад. Търсиш и намираш начин да си с този човек, въпреки че не можеш да си обясниш защо и как се случи всичко това. Ами, да. Малко лудост в света никога не е излишна. Правете любов, а не война… дори и виртуална.

 

Дизайн и начална снимка: Luba6ky