Големите световни супер сили и цъфтящи индустриални нации се карат през поколенията, коя от тях има най-голяма вина за разпространението на въглеродните емисии. Докато дебатът продължава, 47 от най-бедните държави са се обединили и се опитват да редуцират до минимум фосилните горива.

Целта на тези 47 нации е успешно да прекратят отделянето на вредни газове в атмосферата идващи от индустриализацията. Представете си големи соларни платформи, които захранват фабриките, вместо страховитите комини. Амбициозният план е представен от Climate Vulnerable Forum (CVF), по време на конференцията за климатичните промени на ООН в Маракеш, Мароко.

Подходът се нарича „прескочи кобила“ или „изпреварилият“. Обикновено се използва в икономиката и бизнеса. „Прескочилият“ позволява на „късно процъфтяващите“ да избегнат проблеми, които по-стари фирми са имали, като ги „прескачат“.

Пример за този метод в технологията може да бъде наблюдаван в мобилните технологии в Африка. Много африкански нации не са притежавали домашни телефони, имало е по един на 33 души. В момента един на всеки 10 африкански граждани има мобилен телефон. Членовете на CVF искат да направят нещо подобно с енергийните ресурси.

Някои от членовете на CVF са Афганистан, Хаити, Кения, Мадагаскар, Шри Ланка и Судан. Бангладеш, Етиопия и Хаити казват, че ще направят своите планове за това как да се прекратят въглеродните емисии още преди 2020.

„Ние сме пионери в трансформирането на 100% във възобновяема енергия, но искаме и други страни да последват нашия пример, за да можем да предотвратим катастрофалните въздействия, които ясно виждаме по време на урагани, наводнения и суша,“ казва Матлан Закрас, министър от Маршаловите острови.

BBC съобщава, че големите нации все още не правят нищо по въпроса.

„Не е ясно какво още чакат държавите за да направят първите стъпки към преминаване изцяло към възобновяема енергия,“ казва Едгар Гутирез, министър на околната среда в Коста Рика. „Всички членове на съюза трябва да започнат тази трансформация, иначе всички ще пострадаме.“

Целта на CVF е, всички системи да бъдат инсталирани между 2030 и 2050, като всеки един член трябва да представи свой собствен подробен план на ОНН преди 2020.

Разбира се, има и финансови фактори, които биха могли да провалят успеха на CVF. Всеки един отказ от страна на супер силите за инвестиране в този проект би бил катастрофален. По-рано тази година, като част от Парижкото споразумение за климата, по-богатите нации трябва да дадат 100 милиарда долари за проекта.

Лошото е, че новият президент на САЩ Доналд Тръмп, ясно заяви, че няма намерение да дава повече и стотинка за каквито и да било инвестиции и проекти свързани с глобалното затопляне.

„2.5 милиарда долара трябваше да бъдат получени по пощата, но откакто пощальонът бе сменен, това най-вероятно няма да се случи,“ метафорично се изказа Тоси Мпану-Мпану, от Демократична република Конго.

Да се надяваме, че все пак големите сили ще се вразумят и ще инвестират в създаването на един по-добър свят, една по-добра Земя и един по-добър живот за всеки един от нас.