Напредъкът в науката за манипулиране на паметта поражда редица социални и етични въпроси

Ние се учим от нашите лични взаимодействия със света и спомените ни за тези преживявания помагат да ръководим поведението си. До скоро се смяташе, че опитът и паметта са неумолимо свързани. Неотдавнашен доклад за формирането на напълно изкуствени спомени е на път да разгроми тези схващания.

Спомените са от съществено значение на усещането за идентичност, което възниква от личния опит. Това изследване демонстрира, че чрез манипулиране на конкретни схеми в мозъка, спомените могат да бъдат отделени и формирани при пълното отсъствие на истински опит. Мозъчните вериги, които обикновено реагират на конкретни преживявания, могат да бъдат стимулирани и свързани заедно в изкуствена памет. Тя може да бъде извлечена от съответните сензорни сигнали в реалната среда.

В лабораторни условия, изследователите проектират специфична естествена памет, като картографират мозъчните вериги въз основа на тяхното формиране. След това „обучават“ паметта на животински образец, като стимулират мозъчните клетки по подобие на естествената памет. Така е създаден изкуствен спомен, който се запазва и припомня по начин, неразличим от естествения.

Изследването дава някои фундаментални разбирания за това как спомените се формират в мозъка и са част от процъфтяващата наука за манипулиране на паметта. Тя включва трансфер, подобряване и изтриване на памет. Тези усилия биха могли да окажат огромно въздействие върху широк кръг от хора. От онези, които страдат от нарушения на паметта, до тези, които търпят травматични спомени. Няма как да отречем и широкото социално и етично значение.

В проучването, естествена памет е създадена, чрез обучение на мишки за свързване на специфична миризма с електрошок върху краката. Така те са се научили да го избягват, като избират да минат по друг маршрут, където има коренно различна миризма.

Последващите опити са използвали сложна техника, оптогенетика. Това е с цел активиране на тези обонятелни нервни клетки. Оптогенетиката представлява светлинно-чувствителни протеини. Те служат за стимулиране на специфични неврони в отговор на светлина, доставена в мозъка, чрез хирургично имплантирани оптични влакна.

Чрез прилагане на електрически шок на краката с оптогенетична светлинна стимулация на обонятелните нерви, изследователите научиха животните да свързват шока с активността на тези специфични чувствителни към определени миризми сензорни нерви. При по-късното тестване върху мишки, те са избягвали въпросната миризма. За да създадат изцяло изкуствена памет, учените трябва да стимулират мозъка по такъв начин, че да имитира нервната активност, причинена и от шока на крака.

Дълго време беше загадка, как в мозъка се формират спомени и какви физически промени съпътстват процеса. В това проучване електрическото стимулиране активира и други мозъчни региони, за които се знае, че участват във формирането на паметта. В това число е и област, наречена базолатерална амигдала. Тъй като нервните клетки комуникират помежду си чрез кръстовища, наречени синапси, се предполага, че промените в синаптичната активност обясняват формирането на спомените.

При обикновени животни, като морския плужек Аплисия, спомените могат да се прехвърлят от един индивид на друг с помощта на РНК, извлечена от този, който ги е преживял. РНК съдържа кодовете за протеини, възникнали в нервите на животното, свързани с паметта. Спомените са били частично прехвърлени в гризачи, като са използвани записи на електрическа активност на центъра за памет на опитно животно (хипокампуса), за да се стимулират подобни модели на нервна дейност в реципиентно животно. Това са първите данни за напълно изкуствена памет и те помагат да се установи фундаментално разбиране за това как могат да се манипулират спомените.

Изследването на паметта и усилията за манипулирането й напредват с бързи темпове. Съществуват и разработки за изтриването на спомени. Някои хора може да се стремят да възстановят изгубени или частично изгубени спомени. Други, като например страдащите от посттравматично стресово разстройство или хронична болка, може да потърсят облекчение от травматичните спомени, опитвайки се да ги заличат.

Методите използвани за създаване на изкуствени спомени, скоро няма да бъдат прилагани при хора. Въпреки това, с развитието на технологиите и стратегиите, възможността за манипулиране на човешките спомени става все по-реална.