
НАСА разкрива уникален, експериментален свръхзвуков реактивен самолет
Новият тих свръхзвуков самолет е проектиран да сведе до минимум бумът, който създава, когато премине скоростта на звука. Той ще лети с 1,4 пъти по-висока от скорост от тази на звука. Първия тестови полет е определен за по-късно през тази година. Терминът космически самолет извиква най-различни образи и НАСА със своя нов X-59 демонстрира това.
Самолетът е резултат от съвместен проект между НАСА и Lockheed Martin и има проста, но амбициозна цел. Мечтата е да се революционизира въздушния транспорт, като се произведе ново поколение търговски самолети, които могат да пътуват по-бързо от скоростта на звука.
Важно е да се отбележи, че това ще бъде следващото поколение свръхзвукови самолети, защото Туполев ТУ-144 (1968 г.) и Конкорд (1969 г.) бяха първите навлезли смело в областта.
Впечатляващи способности
Свръхзвуковият полет е способността да се лети със скорост, надвишаваща тази на звука. Стойността на скоростта на звука варира в зависимост от плътността на въздуха, но на морското равнище е 1224 км/час. Ако летите по-бавно от това полетът е дозвуков, ако сте по-бързи той се превръща в свръхзвуков. Самолетите, които нарушават звуковата бариера, произвеждат известен звуков бум, но това не се случва в момента, в който даден обект премине звуковата бариера.
Звуковият бум е ефектът от компресирани ударни вълни. Той е непрекъснат звук, който се наблюдава през цялото време, когато самолетът се движи по-бързо от звука. Всички на земята могат да го усетят, когато вълните на налягане преминават над тях. Звукът може да бъде доста обезпокоителен, така че X-59 се надява да се справи със смущенията, които причинява.
Дизайнът на X-59 изглежда като излязъл от научнофантастичен филм. Дълъг е 30 и широк 9 метра. Той има тънък, заострен нос, който заема около една трета от общата дължина. Именно той трябва да разбие значително ударните вълни, които създават звуковия бум.
Неудобство за пилота
Поради дизайна и дългия нос, пилотът седи сравнително отдалечено от нормалната видимост. Това затруднява получаването на подходящ изглед напред от прозореца. За да се справят с това, камери с висока разделителна способност подават сигнал към 4K монитори в пилотската кабина като част от eXternal Vision System.
Concorde е изведен от експлоатация през 2003 г., след като е летял 27 години. Оттогава сме ограничени в дозвукови полети и пресичане на океана, продължаващо много часове. За сравнение, Concorde можеше да завърши трансатлантическото прелитане от JFK до Хийтроу за малко под три часа, докато на днешните самолети им отнема повече от седем часа.
Ако тестовите полети на X-59 по-късно тази година са успешни, тогава може би всички трябва да очакваме с нетърпение по-кратко време за пътуване по целия свят през идните години.