Изследователи от Университета в Питсбърг обявиха, че са разработили нов обещаващ кандидат за ваксина срещу опасния вирус
Първоначалните опити с животни досега са показали положителни резултати, но изпитанията на медицинския продукт върху хора все още са в етап на планиране. Учените вече имаха голям опит от минали епидемии. Но всеки нов вирус си има своята специфика.
Богатството на опита
Доцент по хирургия в Питсбърг, презентира някои предишни разработки във връзка с SARS-CoV през 2003 г. и MERS-CoV през 2014 г. Споменатите вируси са в тясна връзка със SARS-CoV-2. Те ни научиха, че определен протеин, има решаваща роля за увеличаване на имунитета срещу подобни болести. Това се оказва и най – успешният начин да се преборим с тях.
Ваксината наречена „PittCoVacc“ (Pittsburgh Coronavirus Vaccine), работи на същия основен принцип, както при грипното ваксиниране. Това става чрез инжектиране на лабораторни проби от вирусен протеин в тялото, за да се подпомогне изграждането на естествен имунитет.
Резултатите от тестването й върху мишки са показали, че броят на антителата, способни да неутрализират смъртоносния SARS-CoV-2 вирус, скача двойно за две седмици.
Иновативен метод на приложение
Вместо да бъде прилагана по стандартния метод чрез игла, ваксината влиза в контакт с човешкия организъм през микроелектронна решетка. Това е лепенка подобна на лента, съставена от 400 малки микроигли. След като пластирът се нанесе, микроиглите, които са направени изцяло от протеини, се разтварят без да оставят следа след себе си.
Учените са избрали да разработят подобен метод, за да надградят оригиналния, използван за ваксиниране срещу едра шарка. Новият е подобен, но представя една високотехнологична версия, която е по-ефективна за пациентите.
Според изследователите, тези пластири могат лесно да бъдат произведени в съответните фабрики в индустриален мащаб. Дори не е необходимо ваксината да се съхранява в хладилник по време на транспортиране. Това представлява огромно усложнение за други подобни медицински продукти.
Преди да започнат изпитания върху хора, изследователите понастоящем кандидатстват за одобрение на лекарството от Американската агенция по храните и лекарствата. Докато се стигне до етап на тестване при пациенти, обикновено се изисква поне една година, а в много от случаите и по-дълго време. Сегашната ситуация е различна от всичко, което сме виждали някога, така че за сега не може да се прогнозира, колко време ще отнеме процесът на клинично развитие.
