Най-накрая сондата на НАСА разрови Марс
Отдавна имаше подозрения, но сега всеки ден получаваме данни доказващи, че Червената планета наистина не е мъртва. Марсоходите са в своята стихия. Всяко движение се регистрира на бордовите сензори за налягане. А температурните датчици помагат за проследяване на времето и промяната на сезоните.
Въпреки успехите от събирането на проби и информация, техниката срещна съпротива от страна на марсианската среда, докато се опитваше да изпълни своята мисия. Нещо е попречило на 15-инчовата сонда за копаене на InSight. Наречена „къртицата“, вместо да се гмурне дълбоко в извънземния пясък, тя се е забила наполовина. Екип на MacGyvers е прекарал една година в изработването на дръзки планове, за да започне отново копаенето. Все пак това се случва твърде близо до повърхността. Учените сега се надяват да успеят директно да изтласкат уредът от почвата. Тук вече се очакват някои признаци на успех.
Сложни устройства
Сондата притежава определени сензори за засичане на топлина и физически свойства на пробите. Те се влияят от температурните колебания на самата планета. Последните идват от ядрото на Марс, което подобно на земното, е останало топло от раждането на планетата. Чрез подобни измервания, изследователите се надяват да научат нещо повече за раждането на този далечен свят. Но на този етап могат да получават показания само от повърхностната температура. В най – добрия случай, планираните мисии ще достигнат до 15 фута под повърхността, за да избегнат влиянието на затоплянето и охлаждането на сезоните, които биха попречили на отчитането на реалната топлина на планетата.
Първоначално се считаше, че скала препречва пътя на устройството. Сега обаче се прогнозира, че вероятен виновник за това е груба и твърда марсианска почва. Космическите инженери проектирали сондата, очакваха тя да копае през насипен пясък. Къртицата е била създадена да потъва все повече с всеки следващ удар. Но сондата е открила почва, която изглежда по-камениста, отколкото пясъчна. Това, от което се нуждае е малка промяна в траекторията.
Щеше да е далеч по – лесно, ако имаше екипи, които да боравят с техниката на място. Преодоляването на тези и подобни проблеми от разстояние, без да се знае точно с какво се сблъсква техниката е трудно. Бяха извършени и редица импровизации с единствения наличен инструмент – малка „лопатка“ в края на роботизираната ръка на InSight. Няколкократно екипите се опитваха да запълнят дупката с близкия пясък и да дадат на къртицата повече възможност за движение. Опитите останаха без резултат.
План В
Целта беше да се измести машината чрез удар по самата нея. Това е много опасно, защото там се намира деликатното захранване, осигуряващо енергия за комуникацията й с наземните екипи. Това можеше да доведе до необратими повреди. Всички тези маневри не бяха напразни. Месеците практика дадоха на инженерите някои сериозни умения за работа от дистанция. Това направи план В да изглежда много по – безопасен от колкото се считаше. Поетият риск стана значително по – малък, за да си струва да се поеме.
Марсоходът изглежда вече работи. Операторите инструктират къртицата да копае с 25 удара. Това е достатъчно, за да потъне няколко сантиметра при идеални условия. Ако устройството наистина започне да копае отново, следващият ход ще бъде навлизането на по – голяма дълбочина. Тогава екипът ще трябва да покаже уменията си по градинарство, за да срути стените на дупката и да остърже близкия пясък около нея. И двете техники в крайна сметка могат да бъдат използвани за запълване на ямата и след това да позволят натискане върху повърхността на напълнената секция, за да се осигури триене на апарата отдолу.
