Исках го, наистина го исках… С интерес следях информацията за него, прочетох и изгледах безброй ревюта, а когато го доставиха в магазините, специално отидох да го подържа и разцъкам. Моментът обаче не беше подходящ, не можех да си позволя покупката, а до преподписване на договора ми оставаше повече от година, просто нямах шанс. Може би повечето от вас са имали подобен период, а всички техно маниаци знаят какво е усещането да искаш нова джаджа. Дните и месеците се изнизваха неусетно, а аз говорех и мечтаех само за Galaxy S2.
Когато толкова много искаш нещо, рано или късно то се случва. Така стана и с мен. Един ден моя приятелка, която знаеше, че търся начин да си купя Galaxy S2 ми каза, че може да ми помогне като вземем апарата на изплащане на нейно име. Първоначално не можех да повярвам на ушите си, искаше ми се да се ощипя, за да проверя дали не сънувам, но тя седеше срещу мен, усмихваше се и наистина току що беше казала вълшебните думи.
Както знаете, нашите оператори нямат навика да се запасяват с достатъчно бройки от новите и скъпи модели. Затова звъннах в няколко магазина и се уговорих с продавачите да ми се обадят, когато получат мечтания Galaxy S2. Минаха няколко дни и вече си мислех, че нищо няма да се случи. Един ден както си работех, телефонът звънна и номерът не ми беше познат. Оказа се, че в близкия магазин бяха получили бройка от модела и момчето не беше забравило обещанието си да ми се обади. Уговорихме се и веднага се свързах с моята приятелка, която за щастие този ден беше почивка. Разбрахме се да се срещнем след работа и веднага да отидем в магазина.
Не мога да ви опиша колко бавно се изнизваха часовете, имах чувството, че времето е спряло и никога няма да стане 17 часа. Работех автоматично, а мисълта ми се рееше някъде далеч, сякаш вече не бях в офиса, а в магазина и усещах телефона в ръката си. Когато най-сетне приключих, почти на бегом изминах стоте метра, които ме деляха от мечтата ми. Моята вярна приятелка беше там и ме чакаше. По време на дългата процедура по сключване на договора, аз като че ли не присъствах, държах апарата в ръка и сякаш нищо друго нямаше значение.
На излизане прегърнах жената, благодарих й и бързо се отправих към къщи. Противно на препоръките, които многократно съм давала на познати и непознати при избора на телефон, аз не тествах моя Galaxy S2 на място. Когато се прибрах поставих картата си в него и още не вярваща, че всичко това се случва го включих. Красивият ярък дисплей светна, сякаш ми се усмихваше насреща. С треперещи ръце започнах да го разглеждам. Оказа се, че не съм чак толкова голяма късметлийка и апарата има дефект. Част от бройките тогава имаха проблем с дисплея, който се изразяваше в жълтеене на част от него, което се виждаше на тъмен фон. Моят беше един от тях. В този момент трябваше да реша дали да го върна и да чакам да ми го сменят или да преглътна проблема и да се примиря с него. Толкова дълго бях чакала и толкова много го исках, че реших да не се обаждам в магазина.
