Те могат да се самоизграждат и ремонтират на други планети
Ледът е навсякъде. Проучвателните роботи могат да го използват като структурен материал. Без значение колко брилянтна е работата на хората от НАСА и JPL, която влагат в създаването на своите роботи за проучване на чужди планети, в крайна сметка те неизбежно се повреждат. Тъй като роботите не са предназначени за ремонт, не може да се направи много. И дори ако марсоходите имат способността да сменят собствените си колела, когато се износят, откъде ще вземат нови роботизирани колела на Марс?
По-големият проблем
Намирането на необходимите ресурси за поддържане работата в екстремни среди е истинско предизвикателство. Проблемът с електричеството се развива доста добре, благодарение използването на слънчева енергия. Тя е ресурс, който може да намерите почти навсякъде. За съжаление от нея не могат да се конструират колела и други структурни компоненти. Какво, ако те са от лед.
Учените са започнали да изследват идеята за робот, направен от лед. Очевидно е, че няма да създадем задвижващи механизми, батерии или друга електроника. Ледът никога няма да бъде толкова ефективен, колкото структурен материал като титан или въглеродни влакна. Но той може да бъде намерен на много различни места и е доста уникален по отношение на това, как се модифицира. Топлината може да се използва за изрязване и извайване, а също и за залепване към него.
Разглеждат се различни начини за производство на роботизирани структурни компоненти от лед, като се използват адитивни и субтрактивни производствени процеси. Подобна концепция за роботи може да се самоконфигурира, самовъзпроизвежда и самовъзстановява. Предполага се, че роботът ще работи в среда богата на лед, където температурата на околната среда е достатъчно студена, за да остане той стабилен. В идеалния случай достатъчно студена, че топлината, генерирана от робота, няма да доведе до неудобно саморазтопяване. Най – оптимален вариант е управляване на отпадъчна вода и ледени стърготини. Повторното замразяване може да послужи за закрепване на задвижващи механизми или една част към друга.
IceBot – бъдещият бот
IceBot е доказателство за концепцията на антарктически робот за проучване, който тежи 6,3 кг. Той е направен на ръка и може да се движи без да се разпада веднага дори при стайна температура. Има много неща за усъвършенстване, преди IceBot да успее да реализира някои от възможностите си.
Учените избират леда поради гъвкавостта на материала. Поради изменението на климата много хора се интересуват от Антарктика и ледените покриви, докато НАСА и други групи за изследване на космоса търсят на звездите лед и вода. Следователно ледът е най-логичната стъпка. Ако можем да изградим робот от подобен материал, може би той би могъл да бъде използван за подпомагане на изследването на ледените планети и събирането на данни.
За разлика от традиционните строителни материали, не се знае какви условия ще доведат до разпадане на леда. Съществуват и усложнения, свързани с направата на робота и безопасното му придвижване. Ако го изградим и след това го изпратим до мястото за разполагане, той трябва да се държи студен през цялото пътуване. Ако го конструираме на мястото за разполагане, ще трябва да изпратим производствен обект със система, увеличавайки общите парични и енергийни разходи, свързани с нея.
Учените предполагат за успешно изграждането на два вида роботи. Единият ще включва способности за самомодификация или ремонт, ще изследва околната среда и събира материали, а вторият ще е някакъв вид манипулатор на производствената система. По отношение на дизайна логично е използването на мрежа от съпротивителни жици за локално топене на повърхности от ледени блокове и създаване на временна връзка между ледения блок и манипулатора, докато операторите маневрират и го обработват до желаната форма.
