Това, което не се е получило
Първият проблем, който имам с Легендарният Плод не е проблем на самата игра, а по-скоро на маркетинга около нея и в частност – представянето ѝ като част от „legacy“ жанра. „Легендарната“ система е много як начин да се комбинира простичка и бърза игра с кампания, гарантираща, че играта няма да се изчерпа моментално. Тя работи прекрасно и успя да ме задържи към играта през всичките 59 локации – предвид факта, че играя постоянно, да отделя близо 8 часа само на нея си е постижение. Окей, но къде е негативното в това? Легендарният Плод е всичко, но не и „legacy“ игра и сравненията с такава не ѝ правят услуга. Самата тя се разграничава от този тип заглавия, но самото им споменаване в презентацията ѝ е намек, че играта счита себе си за нещо повече от обикновено „legacy“. Явно и ревюърите по света и у нас са клъвнали на този намек, защото няма да намерите статия или видео по темата, което да не засяга този въпрос.
„Legacy“ игрите са страхотен поджанр, който залага на преживяването и го извежда на преден план чрез история и видими резултати (поздрави, Данче!) от изборите на играчите. Водещи за тези заглавия не са късането на карти и унищожаването на компоненти – тях ги купуваме, защото искаме да преминем и да станем част от историята им. Легендарният Плод е готина игра с готин начин да остане релевантна, представляващ прикрита зад гръмък термин поредица от варианти, които работят добре помежду си и правят играта интересна, но не са нищо повече от една прогресивна кампания. Нищо иновативно и нищо „legacy“. Тоест ако заради определение като „най-достъпното легаси“ си купиш Легендарният плод, еми, ще си купиш една готина игра, която не е „legacy“.
Второто нещо, което откровено ме дразни в Легендарният Плод вече е част от играта – става дума за илюстрациите и темата ѝ. Последната е почти несъществуваща, което не е толкова зле, предвид факта, че е доста трудно да обвържеш тематично толкова прости механики. Тоест Легендарният плод може да бъде префасонирана с всяка една тема, но конкретната – гората, соковете, животните, е… ами, странна. Играта не е детска – можете да я играете с поотраснали деца, но иначе си е класическо семейно заглавие. Темата обаче си крещи „игра за деца!“ и според мен прави неподходящо впечатление за съдържанието на кутията.
Илюстрациите са кофти. Наясно съм с дежурния контрааргумент „това е строго субективно“ и отново не съм съгласен – в днешно време излизат тонове супер красиви игри, както хубави, така и силно смучещи. С този си вид, Легендарният Плод рискува да бъде подмината, защото изглежда като нещо, създадено през 2001-а. Освен че отново те насочват към детските игри със стилистиката си, илюстрациите ѝ са и откровено мързеливи на моменти. Което нямаше да ми пука, ако играта зад тези картинки беше смотана, но в случая горските обитатели са още една бариера, която трябва да прескочиш, за да погледнеш Легендарният Плод със сериозността, която играта заслужава.
There, изплаках си болката. Радвам се, че Легендарният Плод беше преведена на български език, защото тя е идеална за аудиторията, която обикновено търси локализирани игри – семейства и семейни играчи, навлизащи в хобито или харесващи по-леките игри. В същото време точно за този таргет, тя е идеална следваща стъпка към по-сложни заглавия, защото въвежда по безболезнен начин кампаниен елемент и демонстрира възможностите на настолните игри. Аз се забавлявах с Легендарният Плод и въпреки мрънкането ми нямам проблем да я препоръчам – пробвайте я, не заради обещания за иновативност, легаси или еднорози, акащи злато, а защото е забавна!
ДАЛИ ЩЕ МИ ХАРЕСА?
Семейни играчи – Да
Легендарният плод е игра, предназначена за тази група. Тя никога не става прекалено сложна и тежка, въпреки че се развива във времето.
Социални играчи – Може би
Играта има доста конфронтация, а когато се приближите към победата – и немалко преговори и заговори за прецакване.
Стратегически играчи – Може би
При всяко теглене на карти има стабилна доза случайност, но от друга страна играта изисква някакво планиране на действията ви.
Casual играчи – Може би
Плодът хем е с леки правила и бърз геймплей, хем може да се играе в дълга кампания. Хубавото е, че винаги можете да започнете отначало.
Hardcore играчи – Едва ли
Кампанията може да се понрави на част от играчите в тази група, но играта никога не става наистина „hardcore“.
